О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр.София, 02.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 181 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. К. срещу определение № 268 от 17.12.2008 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 974 от 2008 г., с което е отменено определение от 23.09.2008 г. по гр.д. № 509 от 2008 г. на К. районен съд и вместо това е отхвърлено искането на К. П. К. за обезпечаване на предявения от него срещу Л. В. И. иск с правно основание чл.124 от ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2* от 2008 г. на частен съдебен изпълнител В. Н. , рег. № 864 с район на действие Софийски окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че по съществения за спора въпрос за наличието на обезпечителна нужда съдът се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 767 от 24.10.2005 г.по ч.гр.д. № 753 от 2005 г.на ВКС,IV г.о.
Ответникът по частната жалба Л. В. И. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 12.01.2009 г., а частната жалба е подадена на 19.01.2009 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгл.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК обаче в настоящия случай касационното обжалване е допустимо само при наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, тоест само ако с обжалваното определение е решен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, или който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според касатора, същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, бил за обезпечителната нужда и този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС- определение № 767 от 2005 г. по ч.гр.д. № 753 от 2005 г. на ВКС. Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице противоречие между обжалваното определение и трайната практика на ВКС по въпроса за обезпечителната нужда при допускане на обезпечение на иск. С обжалваното определение, след преценка на конкретните обстоятелства по делото, съдът е решил, че без исканото обезпечение не би се затруднило осъществяването на правата на ищеца по бъдещото съдебно решение. Такава е и трайната практика на ВКС, според която обезпечение на иск се допуска, само ако без него би се затруднило или би станало невъзможно осъществяването на правата на ищеца по бъдещото съдебно решение.
Посоченото от касатора определение на ВКС № 767 от 2005 г. по ч.гр.д. № 753 от 2005 г. е неотносимо към настоящия случай, тъй като в него ВКС въобще не се е произнасял по въпроса за обезпечителната нужда при допускане обезпечение на висящ иск. Същественият въпрос, по който се е произнесъл ВКС с това определение, е дали подадена молба за тълкуване на невлязло в сила въззивно решение е основание за спиране на изпълнителното производство, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на това въззивно решение.
Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 268 от 17.12.2008 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 974 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.