О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 12.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1322/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от З. Т. Б.,Р. Т. Т.,И. Т. М.,М. В. П.,Х. С. М.,М. С. С. и Р. С. П. против решение №354/25.07.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №554/2007г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №72/09.03.2007г. по гр.д. №360/2006г. по описа на Районен съд гр. Г. и вместо него е постановено: отхвърля предявения от З. Б. ,И. М. ,М. П. ,Р. Т. ,Х. М. ,М. Синадинова и Р. П. против „Х”АД гр. С. иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество,че ищците са собственици на 2033/9000 ид.ч от УПИ имот пл. №4047 в кв.9 по плана на гр. Г. при описани граници,както и за предаване на владението на гореописания имот,отхвърля искането за отмяна на нотариален акт №94/1999г. в частта до 2033/9000ид.ч. от гореописания имот.
В изложението си ,приложено към касационната жалба/поправена/,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос,от значение за изхода на делото,във връзка с наличието на предпоставките на разпоредбата на член 10 б ал.1 от ЗСПЗЗ,относно реализирано мероприятие по смисъла на тази разпоредба,което е пречка за реституция на имота,както и е решил спора без да изложи никакви мотиви за това,което е от значение за точното прилагане на материалния закон,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал. 1 т.3 от ГПК. В тази връзка се навеждат аргументи ,че съдът неправилно е приложил материалания закон,като ,като се е произнесъл,че в имота има осъществено мероприятие,непозволяващо възстановяване правото му на собственост,не е обсъдил доказателствата в тази връзка,в тяхната взаимна връзка и последователноскт,защото само така и тогава може да постанови правилно решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците основават правото си на собственост върху процесния имот,което им е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ,с решение на П. комисия гр. Г.,в качеството им на наследници на Т. М. При това положение,във връзка с оспорване от страна на ответника на това обстоятелство,съдът в изпълнение на задължението за упражняване на косвен съдебен контрол спрямо постановеното решение на ПК,в едно административно производството,в което ответника не е участвал , е поставил на преценка наличието на предвидените в закона условия за реституиране на имота. Съдът е посочил,че процесния имот е в строителните граници на населеното място, урегулиран е и е застроен,като застрояването е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ,поради което в случая не е налице хипотезата на член 10 ал.7 от ЗСПЗЗ,а следва да се приложи разпоредбата на член 10б ал.1 от ЗСПЗЗ,тъй като построената в имота база,представлява мероприятие по смисъла на тази разпоредба,без значение е обстоятелството относно законността на постройките,поради което постановеното решение на ПК не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот,тъй като са налице посочените пречки за възстановяване правото на собственост на имота по реда на този реституционен закон.
За да е налице посоченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване,разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона ,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени/т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Наведените доводи в изложението ,по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №354/25.07.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №554/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: