О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 24.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1436/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 52 от 12.03.2009 г. по гр.д. №141/2008 г. на Районен съд гр. М., оставено в сила с решение № 472 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 382/2009 г. на В. окръжен съд е отхвърлени иска, предявен от Х. К. И., И. К. Б. и А. Т. А. против Л. П. М. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот, представляващ 365/730 ид. ч. от парцел **** в кв.76 по плана на с. Л. дол.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Поддържат, че са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата като недопустима, а по същество – и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са поддържали, че са собственици на целия парцел **** 459 по наследство от своя дядо Й. П. И. , но искът им е отхвърлен, тъй като не са успели да докажат дали той е бил собственик на имота и на какво основание. За да достигне до този извод въззивният съд е съобразил данните по предходния регулационен план на селото от 1934 г., записването по разписния лист към този план, както и по емлячните и данъчни регистри, също и показанията на разпитаните свидетели, при което заключил, че тези доказателства не установят наследодателят на ищците да е бил собственик на целия парцел **** 459, а доколкото има данни, че е закупил с частен договор от 1924 г. 250 кв.м. и е владял тази част от имота, това съответства на правата, които не се оспорват от ответницата и не са предмет на делото.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са формулирани няколко процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и по които се твърди, че решението му е в противоречие с практиката на ВКС, както и че разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият въпрос е свързан с възможността да се придобие по давност реална част от парцел, но той не е съществен по делото, тъй като не определя изхода на спора. Това е така, защото видно от мотивите към решението на въззивния съд, искът е отхвърлен по други съображения, а именно поради недоказаност на твърдението за давностно владение или друг придобивен способ от страна на наследодателя на ищците, поради което въпросът дали това владение е осъществявано върху целия имот или реална част от него е без значение в конкретния случай.
Вторият въпрос е формулиран неясно, но доколкото се говори за възражение за придобивна давност, а такова по делото е противопоставила ответницата, следва да се приеме, че се има предвид дали тя е доказала твърдението си за придобиване по давност на идеална част от парцела. Този въпрос обаче също не е определящ за изхода на делото, тъй като по предявения иск ищците са тези, които на първо място трябва да докажат, че са собственици на имота и на какво основание. Предмет на делото са правата на ищците, а не на ответницата, тъй като тя би могла да се ограничи само в отричане на иска, без да противопоставя свое право на собственост, придобито върху спорния имот.
Третият въпрос е процесуалноправен. Твърди се, че като е приел, въпреки събраните доказателства, че не е доказано правото на собственост на ищците, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.12 от ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и това следва да бъде основание за допускане на касационното обжалване. По същество доводът представлява оплакване за необоснованост и неправилност на изводите на съда, но освен че не може да се обсъжда преди жалбата да е допусната до разглеждане, е и неточен, тъй като цитираната т.12 от ТР № 1/ 2001 г. е обявена за изгубила сила с ТР №2/ 2004 г. поради настъпила промяна със ЗИД на ГПК- ДВ., бр. 105 от 2002 г., при която необосноваността е въведена като самостоятелно отменително основание и в резултат на това след отмяна на обжалваното решение, ВКС се произнася не само по неправилността при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, но може и да го замести със собственото си вътрешно убеждение като направи свои фактически изводи и приема различна фактическа обстановка от установената от този съд. В настоящия случай възивният съд не е констатирал такава необоснованост, поради което е потвърдил решението на районния съд.
Казаното се отнася и за т.4 от изложението, където се навежда довод за процесуално нарушение поради недопускане на исканите от ищците свидетели.
Отхвърлянето на иска е резултат от конкретните фактически и правни изводи, направени от съда въз основа на събрания доказателствен материал, а не се дължи на противоречие с практиката на ВС или ВКС, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.,т.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въпреки че то само се цитира от касаторите, без да се навеждат релевантни доводи. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба, по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена противоречива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване- предпоставки, които в случая с оглед предмета на спора и приложимия материален закон не са налице.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 472 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 382/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: