Определение №250 от по гр. дело №3637/3637 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 250
 
гр.София 22.12.2008 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Пето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в  състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                     ЧЛЕНОВЕ:    БОНКА ДЕЧЕВА
                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                                                                                                     
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3637/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. А. Г., П. А. Г. и М. А. М. , всички от гр. Б. срещу решение № 328/07.05.2008 год. по гр.дело № 268 по описа за 2008 год. на Окръжен съд-Пазарджик. Поддържат се оплаквания за наличие на отменителни касационни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което се настоява за отмяната му.
Касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, относно основанието за допускане до касационно обжалване на касационната им жалба, защото въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, а именно, че правото на собственост към минал момент се установява с всички допустими от закона доказателствени средства, по които въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ и по-конкретно с ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.285, ал.1 и 2 ГПК, по чиято редовност се е произнесъл въззивният съд, но по нея не следва да се допуска касационно обжалване, по следните съображения: въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение № 135/10.12.2007 год. на районен съд-Пещера, с което е отхвърлен установителния иск за собственост към минал момент, предявен от Д. Г. , П. Г. и М. М. , като е изследвал обстоятелствата, на които се основава иска, а именно частен писмен договор от 15.04.1945 год., неподписан от купувача/наследодателят на ищците/ и от продавача. За да остави без уважение искането на ищците, в качеството им на жалбоподатели във въззивната инстанция, относно назначаване на тройна техническа експертиза, с конкретни задачи, въззивният съд е изложил подробни и мотивирани съображения за отказа си, направен в съдебно заседание на 09.04.2008 год., позовавайки се на назначените и неоспорени от страните технически експерти и приети от първоинстанционния съд.
Касационната инстанция счита, че не е налице твърдяното от касаторите противоречие между изводите на въззивния съд и постоянната съдебна практика, изразена в ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК, относно приложението на чл.205, ал.1, изр.1 ГПК/отм./. Точка 6 от цитираното решение дава отговор на въпроса кои са допустимите нови доказателства, по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК пред въззивната инстанция, релевантни за изхода на делото. Съдът е отказал назначаването на тройна техническа експертиза, защото това не е било необходимо. Фактът, че имотът, предмет на така наречения писмен договор от 1945 год. с площ 12 дка, собственост на „продавача” Г. С. , е идентифициран под № 293 от Парцеларната карта от 1933 год., но е с площ от 5 дка и е установен от техническите експертизи, приети от районния съд, неоспорен от касаторите. Във въззивният съд не са искани доказателства за неговото опровергаване, в който случай отказът на въззивния съд за събиране на доказателства би бил в противоречие със съдебната практика, на която касаторите се позовават.
Другото цитирано решение на постановено от тричленен състав на ВКС – № 1956/12.02.2002 год. по гр.дело № 544/2001 год. касае различен спор, а именно спор за граници към минал момент, какъвто не е предявен от касаторите. Петитумът на исковата молба е достатъчно ясен, че имотът, възстановен на ответниците, като бивша собственост на наследниците на Т. Г. Б. , означен с № 9* и с № 9* е бил собственост на наследодателя на касаторите, придобил го чрез покупко-продажба от Г. С. през 1945 година.
При тези съображения настоящата инстанция счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на касационната жалба на Д. А. Г., П. А. Г. и М. А. М. , всички от гр. Б., срещу въззивно решение № 328/07.05.2008 год. по гр.дело № 268/2008 год. на Пазарджишки окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top