О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 21.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 197 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” А. чрез а. А срещу решение № 37/07.07.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2861/2003 г., с което е отменено уважително решение на В. окръжен съд /ВОС/ по искове на касатора срещу “П” А. и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна – “П” А. оспорва подадената касационна жалба относно нейната допустимост и основателност като излага подробни съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Б” А. срещу решение № 37/07.07.2008 г. на САС по гр.д. № 2861/2003 г. поради следните съображения:
ВОС е сезиран с обективно съединени искове от “Б” А. срещу “П” А. , представляващи стойност на неразплатени СМР по два договора с лихва за забава и за връщане на удържани като гаранция суми по тези договори, също с лихва за забава.
ВОС е уважил предявените искове общо за 24338.34 лв., а САС е отменил решението в уважителната му част и е постановил друго, отхвърлящо исковете в отменената част. За да отхвърли исковете САС е приел, че към предявяване на същите, ответникът е дължал на ищеца 11941.87 щ.д. за неразплатени СМР и удържана гаранция по двата договора, а ищецът дължи на ответника 1 щ.д. – неустойка, предвидена за забава в сключените между страните договори, поради което и с оглед направеното от ответника изявление за прихващане, което САС е намерил за основателно, съдът е отхвърлил предявените искове. САС е приел, че възражението за прихващане, е процесуално-правно, доколкото като твърдяно отправено изявление за материално-правно прихващане преди завеждане на процеса, не е доказано изявлението да е достигнало до ищеца.
С ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол /чл.280 ал.1 ГПК/, които основания са различни от основанията за касационно обжалване /чл.281 ГПК/. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в касационната жалба или в приложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая релевират разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
В касационната си жалба като основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира в пет пункта съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС – т.6 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/2000 г., решение № 1176/19.05.1969 г. и решение № 2638/24.10.1959 г. на ВС. Така формулираните от касаторът въпроси обхващат целия предмет на спора по делото, всички доводи и възражения на страните по спора и в този смисъл не всички са съществени въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, решението на които е обусловили крайния изход. Такъв въпрос е само формулираният в т.1 от жалбата относно извършеното от САС прихващане, допълнен със съображенията по т.4, касаещи все възражението за прихващане, тъй като именно разрешението на този въпрос е мотивирало крайният извод на САС за неоснователност на предявените искове. Съображенията по т.2, 3 и 5 от касационната жалба касаят неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационното обжалване. Ето защо настоящият състав на ВКС приема като съществен за случая въпрос, обусловил крайния изход на спора, този за възражението за прихващане на ответника и конкретно неговото предявяване, квалифициране от САС и определяне характера на вземанията на ответника по него – т.1 и 4 от касационната жалба. Този въпрос не е решен в противоречие с т.6 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/2000 г., както твърди касаторът. Квалификацията на възражението за прихващане – като материално-правно или процесуално-правно е задължение и компетентност на съда с оглед конкретните предпоставки за всеки отделен казус. В случая ответникът е направил възражения за прихващане още преди началото на процеса, както и изявление за същото пред ВОС, като има произнасяне на ВОС по същото. Именно с оглед приетата от ВОС неоснователност на това възражение, предявените искове са уважени. САС е приел, че възражението за прихващане не е материално-правно, а процесуално-правно и се е произнесъл по същото като го е приел за основателно, с оглед на което е отхвърлил исковете. Щом това е така, не е налице хипотезата, визирана в т. 6 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/2000 г., тъй като възражението за прихващане не се прави за пръв път пред САС, както подържа касаторът. Що се отнася до съображенията, изложени в т.4 от касационната жалба, относно произнасянето за ликвидността на вземанията на ответника срещу ищеца, произнасянето по тези въпроси не е в противоречие с цитираните две решения на ВС, доколкото те касаят различните форми на предявяване на възражение за прихващане и предпоставките за това, обсъдени от САС и квалифицирани в конкретните им проявления в случая, които не са идентични с казусите по сочените решения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №37/07.07.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2861/2003 г.
ОСЪЖДА “Б” А. , гр. В., ул. “. № 3 да заплати на “П” А. , гр. В., ул. “. бл. 7 вх. “В” ап. 34, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.