1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 1.03. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1066 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. И. от[населено място], К. област, чрез пълномощника й адв. С. Я. от АК-К., против въззивно решение от 08.04.2010 г., постановено по в. гр. д. № 92/2010 г. на К. окръжен съд, с което като е оставено в сила решението от 09.12.2009 г. на Д. районен съд, постановено по гр. д. № 1158/2008 г., е отхвърлен предявеният от М. С. И., срещу В. Д. Н. от[населено място], К. област, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в[населено място], на [улица], построена в парцел ХІV, имот 4549, кв. 269 по плана на[населено място], с урегулирана площ от 652 кв.м., при съседи: улица, М. К. и Б. С., Т. Г. и Л. Г., без дворното място, ведно с гараж, построен в това място, оформено с нот. акт № 81, т. ІІІ, д. № 1124/1985 г. на съдия в РС – Дупница. С първоинстанционното решение е отхвърлен и насрещният иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявен от В. Д. Н. срещу М. С. И., за обявяване на сделката за дарение за относително симулативна, прикриваща договор за покупко-продажба на процесния имот. В тази част решението на РС Дупница като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е изведен такъв въпрос, а са изложени доводи в подкрепа на твърдението, че ищцата е доказала наличието на обстоятелството, че е изпаднала в нужда от издръжка с оглед напредналата й възраст, ниския доход и влошено здравословно състояние. В подкрепа на твърденията си е представила съдебно решение № 153 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 1225/2008 г. на І г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, В. Д. Н. от[населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск за отмяна на дарението, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала наличието на кумулативно дадените предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за уважаване на отменителния иск, а именно – изпадане на дарителката в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представено посоченото по-горе съдебно решение на отделен състав на ВКС и тъй като в случая се касае за незадължителна практика на ВКС, основанието за допустимост на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираният от касаторката въпрос е свързан с установяването наличието или не на кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Изводите на съда за съществуването или не на тези предпоставки, касаят правилността на съдебното решение. Евентуалната неправилност на тези изводи би била основание за касационен контрол на съдебното решение като неправилно поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не съдържа правен въпрос, значим за изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Както се посочи по-горе, изложените от касаторката доводи са свързани с доказването на иска и ако те касаят неправилност на извода на въззивния съд относно наличието или не на кумулативно дадените предпоставки за уважаване на отменителния иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, те биха били основание за касиране на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на изведен въпрос, който да е от значение за изхода на спора и по който да е налице противоречива съдебна практика, лишава касационната инстанция от възможността да прецени налице ли са условията на чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на жалбата с оглед допускане на касационно обжалване. Поради това, настоящата инстанция счита, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 92/2010 г. на К. окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2354/12.05.2010 г. на М. С. И. от[населено място], К. област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: