О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№251
София, 10.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3559/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№15957/05.06.2017г.,подадена от Й. К. Д. и Г. Й. Д.,против решение №601/19.04.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№180/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №3727/19.01.2016г.,постановено по гр.д.№515/2015г. по описа на Варненски районен съд,в частта му за отхвърляне на исковата претенция на Й. К. Д. и Г. Й. Д. против З. С. Д.,С. Д. К., [фирма],В. и А. Д. К.,за приемане за установено,че ищците са собственици на останалата 1/2 от Поземелен имот с идент.№10135.2563.131 по ККК на [населено място],одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директо на АГГК,с номер по предходен план 1829,с площ от 758 кв.м,находящ се в [населено място],кв.”Бриз”,при описани в решението граници,въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 1996г. до 2016г.,на основание член 124,ал.1 ГПК,като в останалата му част решението е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон,допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че твърденията на ищците,заявени с исковата молба,включвали фактически обстоятелства,според които те владеят трайно,необезпокоявано и явно процесното дворно място от април 1996г. до януари 2016г.,а ответниците по иска са заявили ,че процения имот е съсобствен,при посочени от тях квоти,тъй като бил собственост на техния общ наследодател Ц. И. Н.-поч.1974г.,отчужден и впоследствие възстановен по реда на чл.4 ЗВСОНИ,като на 29.03.2003г.-наследниците на Ц. Н.,се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност, реституция и наследство №126/2003г./лист64 от делото/,съответно при квоти- по 1/4 идеална част за Д. К. Д./наследодател на ответниците З. Д.,А. Д. и С. Д./ и за Й. К. Д./настоящия ищец/ и 1/2 идеална част от имота за К. М. Т.,която впоследствие с нотариален акт №145/26.03.2003г. на нотариус И. М./лист 23 от делото/ продала собствената си 1/2 идеална част от имота-по равно на [фирма],В./настоящ ответник по делото/ и на съсобственика си Й. К. Д./настоящия ищец/.Съдът е анализирал доказателствата по делото-писмени и гласни такива,и след тяхната преценка е стигнал до извода,че намерението за своене на имота от страна на ищците е останало недоказано. Изложени доводи за представените документи,свързани с изработването на ПУП-ПЗР за имота,станало на базата на молба през 2003 година от всички съсобственици към този момент-Д. Д.,Й. Д. и К. Т.,като всички са подписали на 05.01.2004г. изготвения по това искане ПУП-ПЗР.без възражения,като съсобственици на имота,поради което и дори ищецът Й. Д. да е държал имота,то това държане не се е превърнало във владение.Съдът е посочил,че този извод се налага и от анализа на събраните по делото гласни доказателства,според които ответниците многократно са посещавали имота през всичките тези години,ползвали са същия,като са го обработвали и поддържали.Съдът е отбелязъл,че само ако държателят промени намерението си и превърне държането си във владение,в негова полза тече придобивна давност,като в този случай е налице завладяване,за което е необходимо промяна в намерението фактическата власт за се упражнява вместо за другиго само за себе си,да намери външна промяна чрез действия,които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,владението да не е установено по скрит начина,а да се манифестира намерението спрямо останалите и волята му да достигне до тяхното знание,поради което е стигнал до извода,че същото е останало недоказано с доказателствата по делото.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК/ в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като съдът се произнесъл по материалноправни въпроси/цитирам/:
„Въпрос №1:Задължен ли е съдът,когато преценява субективния елемент на осъществяваното владение върху съсобствен на няколко лица недвижим имот да разграничи онези случаи,в които се прилага презумпцията на член 69 ЗС като доказателствено правило за своене на имота,от случаите,в които това правило не се прилага?
Въпрос №2:Задължен ли е съдът,когато преценява субективния елемент на осъществявано владение върху недвижим имот само от един съсобственик на имота и неговата съпруга,да разграничи правното основание,от което е възникнала съсобствеността между лицата-дали е възникнала от наследяване или и възникнала от сделка с идеални части-и в зависимост от това да приложи доказателственото правило на член 69 от ЗС,като проследи всички промени в съсобствеността?”,които въпроси,според касатора са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС.
Въпреки,че така формулираните от касаторите въпроси,не са напълно относими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,видно от съдържанието на последните,касационният съд намира,че постановеното със същите е в съответствие с тази задължителна практика на ВКС,тъй като правните въпроси,обусловили изводи на съда,отнасящи се до прилагане на презумпцията на член 69 ЗС са съобразени към приетото с ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №601/19.04.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№180/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: