4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
С., 11,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 730/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Е. В. от[населено място] срещу решение №144 от 09.03.2010г. по гр.д.966/09г. на С. окръжен съд .
Ответникът по касационната жалба- Ц. кооперативна банка” АД –[населено място] е на становище, че не са налице пердпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Другият ответник – М. Ж. К. – В. от[населено място] не е заявила становище по касационната жалба, след като нейната касационна жалба против въззивното решение е била върната като просрочена с разпореждане от 07.06.2010г. по гр.д. 966/09г. на С. окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, след като е възпроизвел текста на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК е поставил като материалноправни въпроси тези относно съществуване на претендираното вземане към момента на предявяване на иска по чл.135, ал.1 ГПК, въпросът за запазване правата на трети лица придобили имота преди вписване на исковата молба, въпрос за субсидиарния характер на иска по чл.135, ал.1 ГПК, въпроса за относителната недействителност на сключения договор с оглед това, че имота е съпружеска имуществена общност. Поставени са и процесуалноправни въпроси – за правилата на доказателствена тежест в процеса и нейното разпределение, относно правосубектността на банковия клон, относно допустимостта на предявения иск и неговото упражняване с оглед обстоятелството, че имота предмет на продажбата, е в режим на неделима съпружеска имуществена общност и за дълг на единия съпруг. Касаторът е заявил, че тези въпроси били решени в противоречие с изброени решения и определение на ВКС. Накратко е възпроизведена нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки че не са обвързани от конкретни правни изводи на въззивния съд и то такива, които са обусловили правния резултат, който се обжалва, обосновават единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по т.2 на текста / в какъвто смисъл са фактическите доводи на страната, тъй като е разглеждана единствено казуална практика на ВКС, а не задължителна, т.е. няма никакви доводи по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставените въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. Касаторът не е разглеждал приложените актове на ВКС спрямо поставените от него въпроси и не е обосновавал противоречивото им разрешаване, а само ги е изброил общо, поради това и липсва конкретика за относимостта им към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посоченото от страната решение №811/07на ВКС, ІV г.о., макар и да третира различна фактическа обстановка включва изброяване на елементите от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД и спрямо това дефиниране на тези елементи въззивното решение е в негово съответствие, а не в противоречие. Не може да бъде направен извод за такова противоречие и с оглед представеното решение №655/07г. на ВКС, тъй като в случая изрично в договора за потребителски кредит е указано, че отпуснатите средства на ответника са както за лични нужди, така и за нужди на семейството т.е. хипотезата третирана от акта на ВКС е различна, като освен това с него е обосновано и че при възмездно разпореждане е налице увреждане, доколкото не е налице еквивалентност на уговорените престации и е доказано знанието на купувача по сделката. Следователно, приложените решения, третират различна фактическа обстановка и съответно различни правни изводи, като касатора не обосновава конкретно противоречие по поставените въпроси, а оттам и общото изброяване на съдебни актове не установява наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че приложеното определение на ВКС не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – арг. т. 1и 2 ТРОСГТК №1/2009г.
Доколкото част от поставените процесуални въпроси съдържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, следва да бъдат разгледани, с оглед възможността да обусловят допускане до касационно обжалване съгл. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Касаторът е поддържал оплакване за неправосубектност на клона на търговското дружество спрямо който е била заведена исковата молба. Поради това, че за правосубектността на страните съдът следи служебно – арг. чл.25 ГПК /отм./, то и в случая още първостепенния съд е взел предвид това свое задължение като е постановил своето решение при участието и спрямо акционерното дружество, а не спрямо неговия клон, поради което и довода за първоначално неправилно заведена искова молба срещу неправосубектно лице не обосновава извод за недопустимост на съдебния акт. Не обосновава такъв извод и твърдението, че имота, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се цели да бъде обявена с иска по чл.135 ЗЗД е в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като този юридически факт по никакъв начин не обосновава недопустимост на иска, а е свързан с неговата основателност и поради това и неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото, че отговора на поставените въпроси има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №144 от 09.03.2010г. по гр.д.966/09г. на С. окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: