Определение по т.д. №1186/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
София, 15.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело № 1186/ 2010 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] –София срещу Решение от 16.03.2010 г. постановено по гр.д. №3756/08 г. по описа на СГС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение на СРС по гр.д. №21018/2006 г., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу [фирма]-София за сумата от 4 819,11 лева –цена за престой на вагони. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
Ответникът по жалбата изразява становище за нейната неоснователност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи правни въпроси от значение за спора, а като основания за допускане до касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че искът на [фирма] –София срещу [фирма]-София за сумата от 4 819,11 лева –цена за престой на вагони е с правно основание чл. 81 ал.1 от Наредба №44 от 10.10.2001 г..
Приел е, че се доказва престоят на четири от общо осемте вагона подадени от страна на ищеца на ответника през сочения в исковата молба период-месеците 10,11,12 от 2005 г. и януари 2006 г. . Не се установява, обаче, че този престой съставлява такъв, който е извън свободното от такси време. Съгласно разпоредбите на чл.21 и чл.81 от цитираната наредба, цена за престой на вагоните се дължи, ако същите не са обслужени/натоварени или разтоварени/ в определения за това срок. Решаващият състав се е позовал, че такъв срок липсва в договорите между страните, въпреки препращанията в самия договор към действащата тарифа за тези случаи, доколкото не се установява наличието на такава преди 01.01.2006 г.. За единствения вагон , № 91872648, който е върнат на ищеца на 13.01.2006 г. по време на действието на горната тарифа, не се установява, дата и час на подаване на ответника, за да се прецени съответната забава, за която би се дължала цена на престоя.
В молба –уточнение на касационната жалба с вх. № 09-00-185 от 16.05.2009 г. не се формулира обуславящ правен въпрос, който да се подложи на преценка във връзка с наличие на основанието за допускане до касация сочено от жалбоподателя: правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и зда развитието на правото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за необоснованост на изводите на съда във връзка с доказателствата по делото. Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
На ответната страна следва да се присъждат разноски пред касационната инстанция, доколкото такива се претендират в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено Наредба№1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение възлизат на 321,86 лева, съгласно чл.7 ал.2, т.2 вр с чл.9 от същата.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.03.2010 г. постановено по гр.д. №3756/08 г. по описа на СГС, ІV-Д състав.
ОСЪЖДА [фирма] –София да заплати на [фирма]-София разноски пред настоящата инстанция в размер на 321,86 лева, съставляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: