1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 18.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 526 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Х. от [населено място], чрез адв. К. К., срещу въззивно решение от 25.10.2013 г., постановено по възз. гр. д. №10487/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.06.2013 г. по гр. д. № 42512/2012 г на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят поддържа основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК относно следния формулиран въпрос: „Законосъобразно ли е прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие от момент, предхождащ връчването на работника/служителя на заповед за уволнение“. Този въпрос, според касатора е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №29/02.07. 2013г. по гр. д. №549/2012 г., III г.о., решение №54/01.03.2011 по гр. д. №1939/2009, IV г.о., решение №72/05.02.2010 по гр. д. №2356/2008 г. IV г.о. на ВКС.
Ответната страна по жалбата – М. на з. и х. – в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В. съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Б. Х. е законосъобразна на посоченото в нея основание по чл.28 ал.6 ЗА – по преценка на органа на изпълнителната власт. За прекратяване на трудовото правоотношение на това основание законът не предвижда връчване на предизвестие, по аргумент от разпоредбата на чл.328 ал.1 КТ. Съдът е посочил, че в уволнителната заповед е отразено, че трудовият договор с ищеца се прекратява, считано от датата на връчването й, поради което поддържаното от Х. основание за нейната незаконосъобразност не е налице. Прието е, че заповед № РД 15-799/09.07.2012г. на Министъра на МЗХ е била изпратена с препоръчана пратка, получена е на 11.07.2012 от служител в сградата на [улица], който я е предал на жалбоподателя на 13.07.2012г. Съдът е посочил, че съгласно нормата на чл.335 ал.2 КТ датата, от която се счита прекратено трудовото правоотношение с ищеца е тази на получаване/връчване на заповедта. Поради това е направен извод, че не е налице несъответствие между вписаната в оспорената заповед дата на прекратяване на трудовия договор и реалната дата на уволнението. Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция, препращайки съгласно чл.272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд, е възприела извод за неоснователност на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и съответно на съединените с него акцесорни претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
При така изложените и възприети от въззивния съд правни изводи, формулираният в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос, се явява разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селекция на касационната жалба. При прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законност се прави към този момент). В съдебната практика не съществува противоречие по този въпрос, като същото разрешение е възприел и въззивният съд. Основанието, на което е прекратен трудовия договор с ищеца (чл.28 ал.6 ЗА) не предвижда изискване за отправяне от страна на работодателя на предизвестие, тъй като тази хипотеза не е измежду изрично посочените в чл.328 ал.1 КТ. Представените с касационната жалба – решение №29/02.07.2013 г. по гр. д. №549/2012 г., III г.о., решение №54/01.03.2011 по гр. д. №1939/2009 г., IV г.о. и решение №72/05.02.2010 г. по гр. д. №2356/2008 г. IV г.о. на ВКС – са неотносими към настоящия спор, тъй като въпросите, по които е допуснато касационното обжалване с тях не са идентични с въпроса, поставен в изложението на касатора.
В случая поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.10.2013г. постановено по възз.гр.д.№10487/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.