О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.05 .2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1275 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място], [община] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 150 от 06. 05. 2015 год., по ч.т.д. № 3424/2014 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на настоящия частен жалбоподател с вх. № 1154/30.01.2015 год., за допълване на постановеното по същото дело определение № 861 от 21.11.2014 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС за потвърждаване на определение № 302 от 16.10.2014 год., по т.д.№ 2721/ 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане по същество подадената по реда на чл.250, ал.1 ГПК молба.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на първо търговско отделение на ВКС за просрочие на молбата му за допълване съдебния акт на същия съд № 861/21.11.2014 год., по ч.т.д.№3424/14 год., като счита, че с оглед извършеното от касационната инстанция връчване на същия преклузивният срок по чл.250, ал.1, пр.2 ГПК не започва да тече от датата на обявяването му в съответната книга на съда – 21.11.2014 год..
Ответниците по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК са оспорили основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че молбата на ТД [фирма], основана на чл.250 ГПК – за допълване на постановеното по реда на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК негово определение № 861 от 21.11.2014 год., по ч.т.д.№ 3424/2014 год. подадена на 30.01.2015 год. е след прекратителния срок по чл.250, ал.1, пр.2 ГПК, който за страната е изтекъл на 12.12.2014 год.. Изложени са съображения, че съдебният акт, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което е влязъл в сила от момента на обявяването му в срочната книга на съда – 21.11.2014 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно действащия ГПК определението постановено от състав на касационната инстанция по реда на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК не подлежи на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС. Като необжалваем съдебен акт същото влиза в сила при условията на чл.296, т.1ГПК. Следователно срокът по чл.250, ал.1 ГПК, както законосъобразно е приел и предходният тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, за страната –молител е започнал да тече от датата на обявяване на определението, чието допълване се иска, в срочната книга на съда, т.е. от 21.11.2014 год. и е изтекъл на 21.12.2012 год.. Подадената на 30.01.2015 год. молба вх.№ 1154 е след изтичане на така установения от законодателя преклузивен едномесечен срок, поради което е процесуално недопустима.
Наведеният в частната жалба довод в противна насока, свързан с извършено от съда връчване на препис от съответните необжалваеми съдебни актове не може да бъде споделен, тъй като неправилното приложение на чл.7, ал.2 ГПК, както и евентуално посочената обжалваемост на същите, според действащия ГПК, не създават нито право на последващ инстанционен контрол, нито се явяват основание за удължаване на установените от законодателя преклузивни срокове.
Ответниците по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК са претендирали заплащане на направените деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в настоящето производството и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да им бъдат присъдени в размер от по 250.00 лв. – реално заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие №№ 000011 и 000012, двата по кочан № 088 от 08.04.2015 год., сключени с адвокат Д.Ч.-Б..
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
П. постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 150 от 06.05.2015 год., по ч.т.д. № 3424/2014 год.,по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], със седалище [населено място], [община] да заплати на К. А. К. и на Ж. С. К. по 250 лв./ двеста и петдесет лева/ – деловодни разноски, направени от всеки един от тях за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: