О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 20.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.352/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на П. Д. М. срещу решение №166 от 27.10.2016г., постановено по в.гр.д.№325/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №98/20.04.2016г. по гр.д.№706/2014г. на Окръжен съд Добрич.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че при обсъждането на доказателствата въззивният съд е стигнал до неправилни фактически и правни изводи. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, без да бъде формулиран конкретен правен въпрос, се излагат съображения за необоснованост на решението относно изводите на съда, касаещи валидността на договора, с който ответницата А. М. е придобила собствеността на ипотекирания от нея недвижим имот. Без аргументация и без конкретизиране на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК единствено е посочено, че са налице основанията за това по чл.280 ал.1 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма] – [населено място], в който се твърди, че не са налице предпоставките по чл.280 ал. ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като жалбата има бланкетен характер без касаторът да е посочил нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба с оглед липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски в размер на заплатеното от банката адвокатско възнаграждение.
Ответниците А. М. Р. и А. С. М., както и третото лице-помагач нотариус М. С., не представят отговори на касационната жалба.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №98/20.04.2016г. по гр.д.№706/2014г. на Окръжен съд Добрич са отхвърлени предявените от П. Д. М. против [фирма], А. М. Р. и А. С. М. искове за признаване за установено, че А. С. М. не е собственик на двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] че [фирма] не притежава ипотечно право върху имота, съгласно договор за ипотека, обективиран в нотариален акт №144/2005г. на нотариус №519 с район на действие Добрички районен съд.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав от Варненски апелативен съд е приел за установено, че с постановление за възлагане от 01.10.2003г. ищецът П. Д. М. е придобил в собственост отстъпено право на строеж върху дворно място от 145 кв.м. в ид.части , цялото с площ от 290 кв.м. в [населено място], [улица], ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда. Посочил е, че с нотариален акт № 95 т.ІІ рег.№ 3396, д. №286/2005 год. на нотариус № 175 с район на действие района на РС Добрич, спорният имот е бил продаден на А. С. М. за сумата от 27 100лв. като продажбата е извършена чрез пълномощник за продавача Д. М.. Съдът е отразил, че видно от представеното по делото пълномощно с рег.№ 3163/19.07.2004г., продаваемият имот е индивидуализиран като е даден изричен мандат и за продажната цена, която е следвало да бъде не по-малко от 27100лв.
В обжалваното решение е прието за установено, че А. С. М. е обезпечила чрез ипотека върху процесния имот кредит на А. М. Р., отпуснат от [фирма].. Посочено е, че по отношение на ипотекирания имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20107370400725 на ЧСИ Л. Т. по молба на ипотекарния кредитор [фирма] въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 288/17.06.2010 год. на РС Добрич, издадена по ч.гр.д. №2866/2010г. като страни в производството са длъжникът А. Р., ипотекарния гарант и поръчител А. М. и Д. М. като поръчител по същия кредит въз основа на анекс към договора.
От правна страна съдът е приел квалификация на исковете по чл.440 ал.1 ГПК и е обосновал извода за неоснователност е недоказаност на исковите претенции. Съобразявайки се с липсата на конкретизирани оплаквания във въззивната жалба, въззивният състав е посочил, че в тежест на ищеца в процеса е било установяването на твърдението му за ненадлежна представителна власт при изповядване на атакуваната сделка, предвид удостоверителното волеиязвление на нотариуса в обратния смисъл. Според съда от представеното по делото копие от пълномощно се установява обратното на твърдяното в исковата молба, а именно, че продажбата по нот.акт № 95/2005 год. е извършена от представител с изрични пълномощия за разпореждане с процесния имот и в обема на представителната власт. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца за недействителност на договора на основание чл.40 ЗЗД като сключен във вреда на представлявания. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че с представеното по делото пълномощно №3163/19.07.2004г. ищецът е упълномощил Д. М. да продаде спорния недвижим имот на когото намери за добре при цена не по-ниска от 27 100 лв., т.е продажбата е сключена на посочена от продавача цена в пълномощното, поради което следва да се приеме, че страните по договора не са се споразумели във вреда на представлявания продавач.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърденията в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за необоснованост на изводите на съда относно валидността на договора за продажба на процесния недвижим имот от 2005г., сключен чрез пълномощника Д. М., по своята правна същност представляват конкретизиране на оплакването в касационната жалба за неправилност на решението. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на твърдението на касатора за наличие на основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 2 623.67лв. разноски, представляващи заплатено на 6.03.2017г. адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна помощ за процесуална защита и процесуално представителство пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №166 от 27.10.2016г., постановено по в.гр.д.№325/2016г. по описа на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Д. М. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 2 623.67лв. /две хиляди шестстотин двадесет и три лева 67ст./ – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :