3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4692/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Г. С., ВАК, против определение № 117 от 29. 06. 2017 г. по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба с правно основание чл. 251 ГПК, за тълкуване на влязло в сила решение № 121 от 4. 11. 2016 г. по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, II г.о. Поддържа се неправилност на определението по съображения, че изводът, според който решението е изпълнено не съответства на заключението на допуснатата в изпълнителното производство техническа експертиза, установяваща, че търговски обекти № № 521, 322, 323 и 324 следва да бъдат премахнати, тъй като препятстват достъпа до аптека с идентификатор 10135.1501.937.51.3, собственост на [фирма]. Твърди се, че поради неизпълнение на осъдителното решение досежно тези обекти, същото подлежи на тълкуване. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане по същество на молбата по чл. 251 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба [фирма], чрез адв. Е. С., ВАК, изразява становище за законосъобразност на атакуваното определение и оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обоснован и законосъобразен е изводът на състава на ВКС, според който молбата с правно основание чл. 251 ГПК, за тълкуване на влязлото в сила решение № 121 от 4. 11. 2016 г. по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, II г.о. е недопустима на основание алинея 2 на цитираната норма, тъй като решението е изпълнено.
С решението, чието тълкуване се иска, е уважен предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответното дружество е осъдено да премахне преместваемите обекти, разположени пред търговски обект – аптека с идентификатор 10135.1501.973.51.3, с площ от 30 кв., находяща се в [населено място], Централен (колхозен) пазар, в УПИ I – за пазар, в кв. 333 по плана на 9-ти микрорайон, които закриват и препятстват достъпа до аптеката. В мотивите към решението е прието за установено, че пред аптеката на ищцовото дружество са разположени търговски маси с номера от 215 до 224, както и временно преместваем обект № 209, поради което за тези обекти негаторният иск е основателен.
От приложените към молбата по чл. 251 ГПК писмени доказателства (молба вх. № 420 от 8. 03. 2017 г. от [фирма] до ЧСИ С. Я., акт за бракуване на активи № 2016 от 22. 11. 2016 г., фактура № 13796/30. 11. 2016 г., акт за бракуване на активи № 2016 от 20. 12. 2016 г. и фактура № 13797/20. 12. 2016 г., заповед № 88/23. 12. 2016 г. за изменение съществуваща схема на разполагане на търговските обекти и нова схема) се установява, че търговски маси №№ 220, 221, 222, 223 и 224 и преместваем обект /павилион/ № 209 са бракувани като увредени, премахнати са и са предадени като отпадъчно желязо, а търговски маси № № 215, 216, 217, 218 и 402 /стар номер 219/ са преместени. Твърдението, че относно описаните търговски маси и павилион решението е изпълнено не се и оспорва от [фирма].
Обстоятелството, че към месец май 2017 г. вещото лице по допуснатата от ЧСИ С. Я. техническа експертиза е установило, че около аптеката съществуват търговски обекти с номера 521, 322, 323 и 324, които също пречат на дружеството, собственик на аптеката, да упражнява правото си на собственост върху недвижимия имот съобразно предназначението му, не налага извод за частично изпълнение на влязлото в сила осъдително решение на ВКС, доколкото посочените търговски обекти не са били предмет на същото.
След като с постановеното решение искът по чл. 109 ЗС е уважен за търговски маси №№ 220, 221, 222, 223 и 224 и преместваем обект /павилион/ № 209, които обекти са премахнати, то осъдителният съдебен акт е изпълнен и е недопустимо да се иска тълкуване на същия по реда на чл. 251 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че в случай, че постановеното по иска по чл. 109 ЗС решение е било непълно, то страните са разполагали с възможността да искат допълването му, на осн. чл. 250 ГПК, в едномесечен срок от влизането му в сила, а в случай на пропускане на този срок разполагат с възможността да защитят правото си на собственост, като предявят отново иск по чл. 109 ЗС за обектите, за които липсва произнасяне в постановеното решение.
Поради законосъобразност на обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 117 от 29. 06. 2017 г. по гр. д. № 1495/2016 г. на ВКС, II г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: