6
гр. д. № 1260/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 251
София, 22.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1260/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Д. С. Б., чрез пълномощника му адв. В. В. от В. АК срещу решение от 11.012.2015 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.07.2015 г. по гр. д. № 15723/2014 г. на Варненски районен съд. С него касаторът е осъден да предаде владението на 1/3 ид. ч. от ПИ № 10135.5549.1493, в м. „П.”, кв. Г., [населено място] на наследниците на С. К.: -М. Н. Е., Й. Н. В., В. Н. С., Р. Н. И., Я. Н. К., С. Н. М. С. Г. С., С. Д. Л. и Й. А. К. и на 2/3 ид. ч. от същия имот на наследниците на С. Н. С.: Е. Г. Н., Ю. Г. С., Л. А. К., С. Н. С., П. В. Х. и Х. В. Д., както и да им заплати направените разноски в размер на 1771.60 лв. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси:1. има ли завършена реституционна процедура при постановени решения на ОСЗГ (ПК) преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 68/99 г., или двуфазната процедура завършва с издаване на заповед на кмета на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. допустимо ли е придобиване на право на собственост върху имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение, постановено след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от 1999 г. Поддържат, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото във влязло в сила въззивно решение по гр. д. № 2486/2008 г. на Варненски окръжен съд.;
3. иска се допускане касационна проверка и по процесуалния въпрос допустимо ли е при прилагане на тълкувателни решения на ВКС да се прави разширително тълкуване. Въпросът е основан на приетото от съда, че касаторът-ответник не може да оспорва валидността на административните актове – решения на ОСЗ (ПК), от които ищците черпят вещни права върху владяния от него имот, за което се е позовал на приетото в ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че той се позовава на давностно владение, което осъществява от 1996 г., че няма качеството на ползвател на имота по смисъла на § 4а и 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което разполага с процесуалната възможност да оспорва валидността на акта, от който ищците черпят права. Намира че поставеният въпрос обуславя основание по чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като е от значение и за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на решението, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че на наследниците на С. К. е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ върху 1/3 ид. ч. от имот с идентиф. 1493, в кад. район 549 по плана на новообразуваните имоти, м. „П.”, землището на кв. Г., [населено място], който имот е с площ от 606 кв. м. Възстановяването е извършено с издадена заповед № ФС-136 от 06.04.2005 г., поправена със заповед № Г-ПР-234 от 03.04.2006 г. на кмета на район А. при [община].
Заповедта се предхожда от издадено от ОСЗ-Варна решение № 616 от 14.06.1999 г., с което е признато правото на възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници на наследниците на С. К. на нива с площ от 2.393 кв. м. , намираща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кв. Г., местността „Г. Б.”, която нива по кадастралния план за м. „П.”, изготвен 1960 г., съставлява имот пл. № 1191. От комбинирания план на м. „П.” от 1998 г. имот 1191 обхваща имоти или части от тях както следва: посочени са единадесет имота между които и 1493.
Със заповед № Г-ПР-361 от 06.06.2006 г. също на кмета на район А., [община] на наследниците на С. Н. С. е възстановено правото на собственост на 2/3 ид. ч. от същия имот 1493.
Заповедта се предхожда от издадено от ОСЗ-Варна решение № 1212 от 07.03.2005 г., по заявление вх. № 50008 от 19.11.1991 г., с което е признато правото на собственост на наследниците на С. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на наследниците на С. К. на имот : – лозе, с площ от 3.000 дка. намираща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кв. Г., м. „Ж. Б.”, индивидуализиран със съседи.
Извършен е и въвод в имота, за което е съставен протокол № 252 от 18.09.2007 г., в който е отразено, че граничните точки на имота са обозначени на място съгласно протокола за извършено трасиране.
През м. 11.2007 г. ищцата Л. К. е установила, че ответникът Б. е започнал изграждане на дървено бунгало, като е обяснил, че ползва имота от десет години. По повод подадена сигнал до прокуратурата преписката е приключила с постановление от 23.04.2008 г., на прокурор от Районна прокуратура Варна, с което е отказано образуване на досъдебно производство, поради наличие на данни само за гражданскоправен спор.
С подадения отговор по исковата молба на 20.03.2015 г. ответникът е противопоставил довод, че владее имота повече от 10 години и е придобил право на собственост върху него по давност. В първото по делото заседание е конкретизирал, че владее имота от 1996 г. Оспорил е легитимацията на ищците, с довод че наследодателите им не са били собственици на реституирания им имот и е поискал извършване на косвен съдебен контрол върху актовете на ОСЗ-Варна, от които ищците черпят реституционни права. Оспорил е и идентичността на възстановения на ищците имот с владяния от него, както и идентичността между признатите за възстановяване имоти и възстановения.
С приета техническа експертиза е установено, че по действащата кадастрална карта спорния имот с идентиф. 10135.5549.1493 с площ от 606 кв. м. е записан на всички ищци. Той съответства на 403 кв. м. от имот № 1339 по П., записан на С. Н. С. и на 203 кв. м. от стар имот № 1191 по П., записан на С. Г. К..
С гласни доказателства е установено, че ответникът ползва спорния имот, който е оградил и присъединил към съседен имот, върху който също упражнява фактическа власт.
Съдът е уважил иска като е приел, че реституционната процедура е приключила на 25.11.2006 г., когато е влязла в сила заповедта, издадена от кмета на район А. и едва от тази дата ответник може да противопостави осъществяваното от него владение. До предявяване на иска на 10.12.2014 г., не е изтекъл предвидения в закона десет годишен давностен срок. Приел е и че осъществяваното след 2006 г. владение не е било спокойно, поради водените прокурорски преписки от ищците.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като след преценка на доказателствата е изложил и свои правни изводи. Намерил е за неоснователно оспорването на притежаваните от наследодателите на ищците права върху възстановената земя, с аргумента че ответникът не противопоставя права на ползвател. Само ако има това качество може да се брани с доводи за материална незаконосъобразност на решенията на общинска служба земеделие.
Изводът, че ответникът не е придобил права върху имота на основание давностно владение, е мотивирал и с това, че по разпореждане на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност до влизането на разпоредбата в сила не се зачита. Нормата е влязла в сила на 21.11.1997 г. и изтеклата до тази дата давност е непротивопоставима.
Решението издадено от ОСЗ-Варна в полза на наследниците на С. К. за възстановяване на имотите в стари реални граници не са породили конститутивно действие, тъй като в тях имотите не са били индивидуализирани с граници и съседи – изискване установено в чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията, действала при издаване на решението .
Първият въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК за допускане касационна проверка, тъй като не е разрешен в противоречие с възприетото в ТР № 1/1997 г.
Обосновано въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е намерил, че решение № 616 от 14.06.1999 г. на ОСЗ-Варна не легитимира част от ищците, наследници на С. К., като собственици на имота. В това решение имотът не е индивидуализиран с местонахождение включително граници и съседи, както и не са посочени ограниченията за възстановяване на части от него. Съобразно това правилно съдът е приел, че възстановяването е настъпило с постановяването на заповед на кмета на район А., [община]. Изводът не противоречи на прието в т. 3 от ТР № 1/1997 г. на ОСГК, което е в смисъл, че решението на ОбСЗ има характер на индивидуален административен акт с гражданско – правни последици, с който се извършва индивидуализацията на земите и техните реални граници. ТР е прието при действието на чл. 14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ в редакцияте му след изменението с ДВ бр. 45 от 1995 г., който е действащата редакция и към настоящия момент, а именно за индивидуализиране на възстановения имот с местонахождение (граници и съседи) както и за представяне на скица.
Следва да се посочи и това, че към датата на постановяване на решението е била в сила ал. 4 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, приета с изменението на правилника с ДВ бр. 122 от 1997 г., която е повелявала, че за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б от ППЗСПЗЗ, с размери, определени в § 43 от ППЗСПЗЗ, в съответствие с кадастралния план по ал. 2 се изработва план на новообразуваните имоти в същия мащаб, който съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти.
До одобряване на плана на новообразуваните имоти за имотите, включени в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановеният имот не е бил индивидуализиран с граници, поради което и не е съставлявал обект на правото на собственост.
В издаденото решение признатият за възстановяване имот е индивидуализиран само с посочване на местност и това че съответства на заснетия имот пл. № 1191 в кадастралния план от 1960 г., което не удовлетворява изискването за индивидуализиране на недвижим имот с граници и съседи. Ето защо за ищците не е съществувала обективна възможност да защитят признатото им право на възстановяване само въз основа на това решение.
Вторият въпрос също не обуславя допускане до касационна проверка, по аргументите, изложени по първия въпрос. Решението от 1999 г. на ОСЗ-Варна не съдържа индивидуализация на възстановения имот в актуалното му състояние, поради което процедурата по възстановяване не е завършена.
Посоченият като трети въпрос е за това може ли ответникът, който противопоставя давностно владение на общо основание, да оспорва валидността на актовете за реституиране на имота с твърдение, че наследодателите на ищците не са доказали да са били собственици на заявените за възстановяване имоти към момента на обобществяването им. Твърди се, че с приетото от въззивния съд, се прави разширително тълкуване на приетото с ТР № 9/2016 г., че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Въпросът не обуславя твърдяното основание за допускане касационна проверка, тъй като не е обусловил решаващия извод на съда, че ответникът не е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение.
След като по делото е било установена идентичността на спорния имот, с имотите, заявените за възстановяване на ищците, съдът е приел, че до завършване на процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ първичният придобивен способ давностно владение е неприложим, а след това до предявяване на иска, не е изтекъл десетгодишния давностен срок.
При тези данни касаторът не установява да има противопоставими на ищците права, поради което и не е следвало да се установява дали наследодателите на ищците, са били собственици на заявените за възстановяване имоти.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата по касация С. С. направените от нея разноски за касационното производство за правна защита и съдействие в размер на 1000.00 лв., които се установяват с договор за правна помощ от 10.03.2016 г., сключен с адв. М. В..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.012.2015 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Б., от [населено място],[жк], вх. Е, ап. 98 да заплати на С. Н. С., със съдебен адрес – адв. М. В., [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2 сумата 1000.00 (хиляда лева), разноски за касационно обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: