2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№251
гр.София, 22.04.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: зоя атанасова
Геника михайлова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 29 по описа на ВКС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.08.2019г. по гр.д.№180/2019г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят – Д. Г. С., М. С. Т. и З. С. Е. чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението в частта му, с която са уважени предявените искове е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и от зтачение а точното приложение на закона и развитие на правото. Молят да се допусне касационно обжалване .
Ответниците М. П. Г. и М. Х. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответниците П. А. М., Д. Х. Д. и К. К. Т. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил Решение № 88 от 10.12.2018г., постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново по отношение на С. С. [населено място], [община], починал на 21.08.2016г. – производството по отношение на когото е прекратено. Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която е прието за установено по отношение на ответните страни – М. П. и М. Х., че ищците Д. Г. С., М. С. Т. и З. С. Е. са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот – нива в местност „К.“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот /№/ по картата на землището на [населено място], и е отхвърлил предявения от Д. Г., М. С. и З. С. иск, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на М. П. Г. и М. Х. Д., че ищците са собственици на основание придобивна давност на посочения по-горе имот до размера на 1/4 ид.ч. за М. П. и до размера на 1/8 ид.ч. за М. Х. .
Първоинстанционното решение – по отношение на П. А. М., Д. Х. Д. и К. К. Т. е влязло в законна сила като необжалвано.
С първоинстанционното решение съдът е уважил претенцията на ищците и спрямо лице, по отношение на което производството е прекратено с влязло в законна сила определение, поради което въззивният съд е приела, че по отношение на това лице постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
От представени по делото удостоверения за наследници, издадени от [община], съдът е приел за установено, че страните по делото са наследници на починалия през 1978г. П. Н., б.ж. на [населено място], като от приетия като доказателство нотариален акт от 29.04.1999г., том ІІ, нот. дело/ №/1999г. по описа на Съдия по вписванията при Районен съд – Малко Търново, от който е видно, че правидателите на страните по делото са признати за собственици по наследство от П. Н. на няколко недвижими имота, между които е и нива, находяща се в м. Качул с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот /№/ по картата на землището.
От приета по делото заключение на съдебно-техническа експертиза от 17.10.2018г., е установено, че в имота са съществуващи три постройки с функция за сезонни постройки за отдих, санитарен възел и склад, изградена и площадкова инфраструктура – водопровод, канал, септична яма и водомерна шахта, изградена е бетонова настилка и са посадени трайни насаждения – круши, слива и ябълка.
Съдът е приел от събраните по делото доказателства, че общите наследодатели на страните по делото са признати за собственици по отношение на недвижим имот, представляващ нива, находяща се в м. „К.“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот /№/ по картата на землището, който имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и за това обстоятелство е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 29.04.1999г. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че първоначално за собственици на недвижимия имот са признати наследодателите на страните по делото, като ищците в качеството им на наследници само на единия от тях – С. А. С. претендират да са придобили имота въз основа на изтекло в тяхна полза давностно владение.
Съдът е приел за установено от гласните доказателства, че от 2006г. само С. С. се е грижил за имота, като го е почистил след наводенние и е поставил ограда. Но съдът е приел, че към този момент той е имал качеството на държател по отношение на останалите части на имота, които са били собственост на останалите съсобственици, тъй като за да се приеме впоследствие, че упражняваната фактическа власт представлява владение, то е следвало да се демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота, като се е позовал на трайната практика на ВКС. Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС. Прието е, че от събраните по делото доказателства такъв извод не може да се направи, а манифестиране на промяна в намерението за своене на имота би могла да се установи е след смъртта на С. С. през 2015г. до датата на предявяване на претенцията – 07.12.2017г., който период не едостатъчен, за да се приеме, че е изтекъл десетгодишен период от време, през който ищците да са владяли явно, спокойно и необезпокоявано имота.
П отези съображения въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск.
Като е съобразил, че само двама от ответниците–М. П. и М. Х. са обжалвали първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил иска до размера на техните квоти в съсобствения имот – до размера на 1/4 ид.ч. за М. П. и до размера на 1/8 ид.ч. за М. Х., тъй като в конкретния случай е налице предявен иск за собственост, основаващ се на изтекла в полза на ищците придобивна давност , а по отношение на ответниците е налице обикновено другарство, поради което не следва решението да бъде отменено и против необжалвалите другари.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите,чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да определи точно предмета на спора , за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения по спора и за точното приложение на чл.68 ЗС относно предпоставките за придобиване на недвижим имот в събственост подавност. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовават нарешения на състави на ВКС и на ТР№1/2012г. ОСГКна ВКС по приложението на чл.68 ЗС.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси. Същото е постановено в съотвествие с практиката на ВКС, включително и с разрешения дадени в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС, а именно: решение №291/09.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика; решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС, което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение; решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани; решение №12/19.02.2014г., постановено по гр.д.№1840/2013г. на I ГО на ВКС, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл.243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.69 ЗС не намира приложение. В съотвествие с тази практика въззивният съд е приел, че предявения иск е неоснователен.
С оглед разпоредбата на чл.78 ГПК на ответниците не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива пред ВКС.
С оглед на така изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 06.08.2019г. по гр.д.№180/2019г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
5