О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №219 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], с вх.№1099 от 31.01.2012 год. срещу Определение №18 от 10.01.2012 год. по ч.т.д.№995/2011 год. на ВКС,ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия жалбоподател срещу Определение №1581 от 19.08.2011 год. по ч.гр.д.№2356/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е оставена без уважение частната му въззивна жалба с правно основание чл.396 ГПК. С тази част от определението си въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, в частта, с която на основание чл.390 във вр. с чл.397, ал.1,т.1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ищцата Р. Ч. срещу [фирма] чрез налагане възбрана върху апартамент с индификатор 02676.22.16.2.7, [населено място], №1, вх.С, ет. 2,ап.С2.1, тип жилище с площ по документ от 65.60 кв.м., находящо се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.22.16., е правилно, тъй като е налице обезпечителна нужда и наложената обезпечителна мярка е подходяща.
Частният жалбоподател [фирма], [населено място], твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото определението на въззивния съд, с което той се произнася по реда на чл.396 ГПК срещу определение на първоинстанционния съд с правно основание чл.390 ГПК, подлежи на касационно обжалване.
Ответницата Р. Ч., чрез адвокат В. Д., оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното определение, постановено на основание чл.396 ГПК, в обжалваната част, не подлежи на касационен контрол. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл.396, ал.2 ГПК, Доп. Бр.100/21.12.2010 год., при която подлежат на касационно обжалване само определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционния съд е отказал исканото обезпечение. В случая въззивната инстанция е действала като втора инстанция, която е потвърдила определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато исканото обезпечение, поради което определението на въззивния съд в обжалваната част не подлежи на касационен контрол. Това определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на посоченото по-горе законово изключение, което е неприложимо в конкретния случай.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №18 от 10.01.2012 год. по ч.т.д.№995/2011 год. на ВКС,ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: