гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 26.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2539 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 1272 от 16.02.2015г., подадена от Н. Е. С. против определение № 76/03.02.2015г., поправено с определение № 144/09.03.2015г по гр.д.№ 452/2015г.,. на ВКС ІІІ гр.о. С това определение е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Е. С. срещу определение №662 от 24.10.2013г по ч гр.д №5749/2013г,ІІІ г.о на ВКС, като процесуално недопустима и е потвърдено определение № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о .
С частната жалба се изразява недоволство от съдебната система и правораздаването по неговия казус. Конкретните оплаквания са свързани с преценката какъв иск е предявен – оценяем, или неоценяем и държавната такса, която следва да внесе по делото за разглеждането пред първа и пред въззивна инстанция. Изразени са оплаквания и по движението на делата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 т.1, във вр. с ал.2, изр.2 ГПК е, поради което съдът я приема за допустима.
Данните по делото са следните:
Н. Е. С. е предявил няколко кумулативно съединени иска: 1.за прогласяване нищожност на съдебна спогодба от 28.09.1960г., одобрена по делбено дело № 758/1960 на В. народен съд, 2. за нищожност на договор за покупко-продажба и договор за дарение и иск за собственост. С определение 1814 п гр.д.№ 3943/2010г. на Врачански РС е прекратено делото по всички искове, но с определение № 837/14.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Врачански ОС е отменено определението в частта, с която е прекратено производството по първия иск и делото е върнато, за да се разгледа този иск, а в останалата част, с която е прекратено производството по останалите искове, определението е потвърдено от САС. Определение № 837/14.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Врачански ОС е обжалвано пред ВКС по ч. гр.д.№ 37/2012г. на ІІІ гр.о., но с определение № 52424.07.2012г. не е допуснато касационно обжалване при извършване на преценката по чл. 274, ал.3, във вр. с чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК. Подадената частна жалба против това определение е оставена без разглеждане като недопустима с определение № 111 от 04.02.2014г.
След влизане в сила на определение № 837/14.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Врачански ОС, делото е останало висящо по иска за установяване нищожност на съдебна спогодба от 28.09.1960г., одобрена по делбено дело № 758/1960 на В. народен съд. Постановено е решение № 20/25.01.2013г. по гр.д.№ 707/2012г. на първоинстанционния Врачански окръжен съд, с което този иск, предявен от Н. С. е отхвърлен. В хода на производството е повдигната препирня за родова подсъдност между Врачански РС и Врачански окръжен съд, разрешена с определение № 2257/29.10.2012г. по гр.д.№ 3791/2012г. на Софийски апелативен съд, според което компетентен да разгледа спора като първа инстанция е Врачански окръжен съд, предвид цената на иска. Исковете за нищожност на сделка, каквато е спогодбата, одобрена от съда, са оценяеми според трайната и непротиворечива съдебна практика. Тези искове са различни от специалното производство за делба, при обжалването на решението по първата фаза по което се събира държавна такса като за неоценяем иск. В мотивите на определението за определяне на компетентния съд е прието, че цената на иска съобразно данъчната оценка на имота, предмет на спогодбата е 38 373 лв.
След постановяване на решението, съдът е приел, че в хода на делото не е определена и събрана дължимата държавна такса и с определение № 192/13.03.2013г., Врачански ОС е посочил, че размера й е 1534,92 лв. и като е съобразил, че са внесени 320 лв., е задължил ищеца да довнесе още 1214,92 лв. Тъй като междувременно е постъпила въззивна жалба с вх. № 1171/04.02.2013г., съдът е определил, че дължимата държавна такса по нея е 767,46 лв. Със заявление № 1516/22.02.2013г. С. представя квитанция за внесени 25 лв. за възивно обжалване. Съдът приема, че не са изпълнени указанията за внасяне на дължимата държавна такса и с определение № 350/25.02.2013г. по първоинстанционното гр.д.№ 707/2013 г. връща въззивната жалба. Софийски апелативен съд с определение № 1167/27.05.2013г. по ч. гр.д.№ 1993/2013г. потвърждава това определение. С определение № 662/24.10.2013г. по ч. гр.д.№ 5749/2013г. на ВКС ІІІ гр.о., поправено с определение № 806/11.12.2013г. по същото дело е отменил определението за връщане на въззивната жалба и потвърдилото го определение. Съдът е приел, че държавната такса не следва да се определя по правилото на чл. 71, ал.1 във вр. с чл. 69, т. 4 и 4 ГПК, а по правилото на чл. 71, ал.2 ГПК – върху ? от цената на иска, т.е. от данъчната оценка. Делото е върнато на Врачанския окръжен съд за администриране на възивната жалба, като се даде указание на жалбоподателя да довнесе държавна такса съобразно посоченото правило. Въззивната жалба, допълнението към нея и копията от тях за връчване на противната страна са приложени по ч. гр.д.№ 5750/2013г. По това дело е постановено определение 663/24.10.2013г. за изпращане на делото на САС за администриране на въззивната жалба, а с разпореждане от 20.12.2013г., САС го препраща на първостепеннния Врачански окръжен съд, който следва да администрира въззивната жалба.
С обжалването пред настоящия състав определение № 76/03.02.2015г., поправено с определение № 144/09.03.2015г по гр.д.№ 452/2015г. на ВКС ІІІ гр.о. е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Е. С. срещу определение №662 от 24.10.2013г по ч гр.д №5749/2013г,ІІІ г.о на ВКС , като процесуално недопустима и е потвърдено определение № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о.
И в двете части определението е правилно.
В частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определение №662 от 24.10.2013г по ч гр.д №5749/2013г,ІІІ г.о на ВКС, частната жалба правилно е оставена без разглеждане. Това определение е в полза на жалбоподателя – с него е уважена частната му жалба против определението за връщане на въззивната жалба за администриране. Това определение не е преграждащо за него и той няма правен интерес да го обжалва. Затова обжалваното сега определението в тази част следва да се потвърди, а делото да се върне на Врачански окръжен съд за изпълнение на посоченото определение, т.е. за админисриранена възивната жалба.
В частта, с която е потвърдено определение № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о. с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. против определението, с което не е допуснато касационно обжалване на възивното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на част от предявените искове също е правилно.
Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. За определението по чл. 274, ал.3 ГПК, с което ВКС се произнася като касационна инстанция при обжалване на въззивно определение и не допуска касационно обжалване, процесуалния закон не е предвидил изрично възможност за обжалване. Това определение не е и прекратително, защото с него касационната инстанция не се произнася по допустимостта на частната касационната жалба от гледна точка на процесуалните изисквания, необходими за валидно сезиране на ВКС, а се извършва проверка за наличието на установените в чл. 280, ал.1 ГПК, към който препраща чл. 274, ал.3 ГПК специфични критерии за селекция на частните жалби. С постановяване на това определение, обжалваното определение влиза в сила и с това е изчерпан процесуалния ред за защита. Затова преценката на съда в обжалваното сега определение, че правилно е оставена без разглеждане с определението № 111 от 04.02.2014г по ч. гр.д.№ 37/2012г. частната жалба на С. против определение № 52424.07.2012г., с което не е допуснато касационно обжалване е съобразена с процесуалния закон. И в тази част определението следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 76/03.02.2015г., поправено с определение № 144/09.03.2015г по гр.д.№ 452/2015г. на ВКС ІІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Е. С. срещу определение №662 от 24.10.2013г по ч гр.д №5749/2013г,ІІІ г.о на ВКС, като процесуално недопустима и е потвърдено определение № 111 от 04.02.2014г по ч.гр.д №37/2012г на ВКС, ІІІ г.о .
Делото да се върне на Врачански окръжен съд за администриране на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: