О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 27.10.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 267/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение №602 от 7.07.2008г., постановено по т.дело №200/2008г. на Върховния касационен съд,Търговска колегия, второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. Д. С. с фирма “С”, с. Г., Хасковска област и е прекратено производството по делото на основание чл.218а, ал.1 б”б” ГПК/отм/. Жалбоподателката Д. моли за отмяна на определението поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, без да са изложени конкретни съображения.
Ответникът по частната жалба М. Н. М. чрез процесуалния си представител адв. Н в писмено възражение иска да се остави без уважение жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е съобразено с разпоредбата на чл.218а, ал.1, б”б” ГПК/отм/, с която се наложи ограничаване на касационния контрол върху постановените от апелативните съдилища решения. Законодателят допусна касационен контрол върху въззивните решения на апелативните съдилища, по които има произнасяне по парични искове по търговски дела, с цена на иска над 25 000 лв. В случая предмет на касационно обжалване е въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, с което е разгледан и уважен предявен от М. М. срещу З. Г. Т. и Е. И. Д. С. отрицателен установителен иск за сумата от 15 000 лв. и е признато за установено, че сумата не се дължи от ищцата на основание запис на заповед от 18.10.2000г., поради нищожност на ефекта. Съгласно т.1 на ТР №2/2004г. на ОСГК на ВКС , ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания под определен размер, съгласно чл.218а, ал.1 б”а” и б”б” ГПК/отм/ се отнася до всички въззивни решения, които имат за предмет парични вземания с цена на иска под определен размер, независимо от това с какъв иск е заявен този предмет – осъдителен или установителен, като това се отнася до въззивните решения по искове по чл.252, чл.255 и чл.254 ГПК, в която последна хипотеза попада обжалваното въззивно решение. Тълкувателното решение е задължително за прилагане от съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Като се е съобразил с даденото в тълкувателното решение разрешение по приложение на чл.218а, ал.1 ГПК/отм/, съставът на ВКС е постановил правилно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №602/7.07.2008г., постановено по т.дело №200/2008г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: