ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
София, 28. март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 210 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 14.12.2011 г. по гр.д. № 1874/2011, с което е отхвърлена молба за допълване на решението в частта за разноските.
Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], представляван от адв. Д. Л. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствената сила на списъка на разноските и правните последици от непредставянето му, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата С. И. Г. и Р. Ц. Г. я оспорват, като считат, че по същество правилно съдът е приел, че страната, която не е представила списък на разноските не е доказала извършването им и няма право да иска допълване на решението в частта за разноските. Евентуално ответниците възразяват, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е по чл. 248 ГПК, намира, че то подлежи на касационно обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпрос обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
За да отхвърли направеното искане въззивният съд е приел, че представеното адвокатско пълномощно не е доказателство по чл. 80 ГПК и постановеното решение не подлежи на изменяване.
Върховният касационен съд намира, че списъкът на разноските не е доказателствено средство и няма никаква доказателствена сила. Доказателство за извършването на разноски е всеки документ, който има правното значение на разписка. Това може да приходен касов ордер, платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ банков превод, квитанция за пощенски запис, както и всякакъв частен свидетелстващ документ, удостоверяващ получаването на съответна сума от кредитор, в т.ч. изявлението на адвоката на гърба на адвокатското пълномощно, че уговореното възнаграждение е изплатено. Списъкът на разноските не удостоверява извършването им. Неговото предназначение е да ги посочи и сумира, за да бъде облекчен съда при изчисляването на дължимите разноски според изхода на делото. Непредставянето на списък но разноските, както представянето на непълнен или неверен списък има за правна последица лишаването на страната от право да иска изменяване на решението в частта за разноските, но не и лишаване на страна от правото на разноски според изхода на делото. Затова страната, която е пропуснала да представи списък на разноските има право да иска допълване на решението в частта за разноските.
Списъкът на разноските не е искане те да бъдат присъдени, затова насрещната страна, която счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно висок трябва да направи възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК най-късно в последното заседание по делото. Тя не може да прави това възражение по-късно, ако съдът е пропуснал да се произнесе по разноските. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК може да се прави в производството по допълване на решението в частта за разноските, само ако допълваният акт е постановен в закрито заседание и страната не е получила препис от искането за присъждане на разноски (напр. по искане на ответника по касацията за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските).
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а дължимите разноски по делото – определени от касационната инстанция.
Жалбоподателят е бил ответник по въззивната жалба и е поискал присъждането на разноски по делото в пледоарията в последното заседание и е представил адвокатско пълномощно, на гърба на което е удостоверено получаването на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2.000 лева. Жалбоподателките във въззивното произодство не са възразили за прекомерност на размера на изплатеното адвокатско възнаграждение. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, поради което жалбоподателките в това производство дължат разноски в размер на 2.000 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд от 14.12.2011 г. по гр.д. № 1874/2011.
ДОПЪЛВА решението на Софийския апелативен съд от 07.11.2011 г. по гр.д. № 1874/2011 в частта за разноските, като
ОСЪЖДА С. И. Г. и Р. Ц. Г. да заплатят на [фирма] сумата 2.000,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.