О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 19.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.02.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2720 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „К. С.” Е., [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 552 от 08.03.2013 год., по т.д.№ 2654/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3067 от 05. 05.2012 год., по гр.д.№ 3650/2011 год. са уважени предявените срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени осъдителни искове: по чл.55, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата 154 158.40 евро, заплатена по предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 20.12.2006 год. и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 154 158.40 лв., представляваща договорна неустойка по чл.7, ал.3 от сключения между страните договор, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 23.03.2011 год. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че е налице виновно негово неизпълнение, както и че в полза на ищеца е надлежно възникнало потестативно преобразуващо право да развали процесния предварителен договор, което е могъл успешно да упражни. Твърдението му е, че доколкото последният, в качеството си на купувач не е изпълнил задължението си за заплащане на част от дължимите месечни вноски в уговорения срок, то той не е и изправна страна по см на чл.87, ал.1 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право, а именно : 1. „Били ли са изправни страните по сключения на 20.12.2006 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство, с оглед задълженията на купувача да престира втората и третата поред вноска, от уговорената продажна цена или да изрази готовност в този смисъл, а продавачът да го уведоми в 30 –дневен срок за подписване на акт, обр.14 и влияе ли тази изправност, респ. неизправност върху правото на страната да развали договора и да претендира уговорената неустойка” и 2. „Може ли неизправната страна да се позовава едностранно на разваляне на договора и да търси предвидените в договора капаро и неустойка?”.
Като израз на визираното противоречие са цитирани: по първия от така формулираните въпроси – решение № 450 от 21.06.2010 год., по гр.д.№ 505/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, а по втория- решение № 340-А от 06.06.2005 год., по гр.д.№ 603/2004 год. на І т.о. на ВКС.
Позовавайки се на твърдяното противоречиво разрешаване на поставените въпроси в изложението на основанията за достъп до касационен контрол жалбоподателят счита, че същите едновременно са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], гр.София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно е оспорила и основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в полза на ищеца [фирма], като купувач, е възникнало и надлежно упражнено с подаване на исковата молба за връщане на авансово заплатената покупна цена на отпаднало основание и за заплащане на неустойка за неизпълнение потестативно преобразуващо право да развали сключения между страните на 20.12.2006 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство, по силата на който [фирма] валидно се е задължил да построи и да му прехвърли правото на собственост върху 28 самостоятелни, подробно индивидуализирани, строителни обекти с обща продаваема площ 2 802.88 кв.м. срещу сумата 1 541 584 евро с ДДС, поради виновно неизпълнение задълженията на продавача – да не предлага за продажба имотите, предмет на същия договор, да не влиза в преддоговорни и/или договорни отношения за прехвърляне собствеността върху тях с трети лица и да не извършва каквито и да било правни или практически действия, които биха възпрепятствали реализацията на договора.
Анализирайки подробно събрания по делото доказателствен материал, с оглед изпълнение на поетите от съконтрахентите задължения решаващият съд е преценил като неоснователни въведените от ответника правоизключващи възражения – за извършено от продавача разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задължението на купувача за заплащане остатъка от продажната цена и за настъпило по право разваляне на договора по см. на чл.89, ал.1 ЗЗД. Счетено е, че щом падежа на задължението за плащане на вноските по чл.3, ал. 4, б.”б” от процесния предварителен договор е обусловен от настъпване на относително определен от съконтрахентите срок – 10 календарни дни след подписването на акт, обр.14, чиято начална дата не е предварително известна, то предвид изрично въведеното задължение за предхождащо съставянето на същия 30 – дневно уведомяване на купувача, за изпадане на последния в забава не е било достатъчно само обективното наличие на изготвен документ. Следователно едва с връчване на съответната нотариална покана от 30.07.2008 год., в съдържанието на която изрично е посочено, че акт обр.14 е вече факт, купувачът би могъл да се счита за редовно известен и по арг. от чл.70 ЗЗД за поставено началото на уговорения от съконтрахентите 30 дневен уведомителен срок, с изтичането на който започва и теченето на договорените за конкретните плащане на длъжника отделни срокове – 10 – дневен за задължението по чл.3, ал.4, б.”б” и 90 – дневен за задължението по чл.3, ал.4, б.”в”от договора .
От своя страна обстоятелството, че към датата на отправяне на процесната нотариална покана купувачът [фирма] не е бил в забава по отношение на нито едно от горепосочените задължения, според въззивната инстанция, обосновава правен извод, че същият е изправна страна по договора и в полза на продавача не е възникнало право да развали същия. Поради това независимо от направеното от последния в тази насока волеизявление то не е породило целените правни последици и извършеното междувременно разпореждане с имотите предмет на предварителния договор е достатъчно, за да доведе до ангажиране на собствената му договорна отговорност за неизпълнение.
Съобразени тези решаващи мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси е фактически, а не правен, доколкото решаването му е обусловено от преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Всъщност позовавайки се на неправилното му разрешаване от въззивния съд касаторът въвежда оплакването си, поддържано и в касационната жалба,то за необоснованост на въззивния съдебен акт, което дори и да е евентуално основателно, относимо към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Що се касае до втория формулиран въпрос, то той макар и важен материалноправен въпрос, няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, тъй като въззивният съд, въз основа на преценката на събрания доказателствен материал, е приел, че ищецът, в качеството си на купувач, е изправна страна по договора, поради което при наличие на установеното в хода на процеса договорно неизпълнение на продавача в негова полза е надлежно възникнало потестативното право да развали сключения между страните договор, което същият успешно е упражнил с подадената искова молба.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че прилагайки законовото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД въззивният съд изцяло се е съобразил с последователната практика на ВКС, обективирана и в множество постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на касационната инстанция, част от които цитирани с касационната жалба, относно предпоставките, при които успешно може да бъде упражнено правото на едностранно разваляне на договора, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника и изправност на кредитора, поради което дори и да се възприеме тезата на касатора за значимостта на поставения правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, то визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се явява недоказано.
Само за прецизност е необходимо единствено да се посочи, че при наличие на задължителна съдебна практика по приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД, какъвто характер има цитираното с касационната жалба решение № 450/2010 год., по гр.д.№ 505/2009 год. на ІІІ г.о., в което, макар и при различна от разгледаната с обжалвания съдебе акт фактическа обстановка е даден и отговор на въпроса за предпоставките на извънсъдебно разваляне на договора, както и служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 203/ 2012 год., по т.д.№ 116/2011 год. на ІІ т.о.; № 433/2011 год., по гр.д.№ 1137/2010 год. на ІV г.о.; № 178 /2010 год., по т.д.№ 60/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др., критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, който касаторът е аргументирал единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, е въобще неприложим. Неприложим в разглежданата хипотеза е и критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. / Вж. т.3 и т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС./
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на ВКС,ТК не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 552 от 08.03.2013 год., по т.д.№ 2654/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: