О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 30.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1160 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]/н/ , [населено място], общ.А., чрез адвокат Н. Л. , с вх.№ 4816 от 05.10.2011 год. на Варненския апелативен съд, срещу решение №201 от 26.09.2011 год. по в.т.д.№545/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №817 от 27.07.2011 год. по т.д.№551/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.632, ал.2, ТЗ е възобновено производството по несъстоятелността по молба на Н. Варненският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че молбата на Н. е основателна. Внасянето на необходимата сума за предплащане на началните разноски не е необходимо да се извърши заедно с подаване на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ, а е достатъчно да се внесе до постановяване на решението.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.632, ал.2, предложение второ, ТЗ тъй като според него внасянето на сумата за предплащане на началните разноски е основание за възстановяване на спряното производство по несъстоятелност. Дадената от съдилищата възможност на Н. да внесе сумата за разноските и след подадената от нея молба по чл.632, ал.2 ГПК, означава продължаване на преклузивния едногодишен законов срок. Формулира следния правен въпрос: „Счита ли се установеният в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност за спазен с подаване на молбата, или в рамките на този срок следва да се представят и доказателства за депозиране на началните разноски по чл.629б ТЗ”. Подържаното от него допълнителното основание за достъп до касация, поради наличие на противоречива съдебна практика, следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в указания от съда срока по чл.633, ал.1 ТЗ, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ТЗ във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Н. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, поради което представлява общото основание за достъп до касация. Не е налице, обаче допълнителното основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд действително е постановено в противоречие с представените две влезли в сила решения на Софийския апелативен съд № Н-13 от 25.05.2010 по т.н.д.№17/2010 г.,ТО, 6 състав и №Н-19 от 22.06.2010 год. по т.д.н.№34/2010 год. на ТО, 6 състав, които формират съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010-ОСГКТК. В тях Софийският апелативен съд е приел, че за възобновяване на спряното на основание чл.630, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелността, молителят следва в преклузивния едногодишен срок по чл.632, ал.2 ТЗ не само да подаде молба за възстановяване на производство, но и следва да ангажира доказателства за внасяне на сумата за предплащане на началните разноски. Това противоречие, обаче е преодоляно, с постановяване на решение №99 от 23.06.2011 год. по т.д.№59/2011 год. на ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР 1-2010-ОСГКТК. С него е прието, че спазването на преклузивния срок по чл.632, ал.2 ТЗ при подаване на молбата за възстановяване на спряното производство по несъстоятелност е предпоставка за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски по-късно в дадения от съда срок до постановяване на решението за възобновяване на производство- за нейната основателност. Този извод се споделя и от настоящия състав, а обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд е в унисон с него, поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201 от 26.09.2011 год. по в.т.д.№545/2011 год. на Варненския апелативен съд,ТО, с което е потвърдено решение №817 от 27.07.2011 год. по т.д.№551/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателни и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: