О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
Гр.С., 30.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.4572 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Стара З. срещу решение на Старозагорски окръжен съд №.108/8.04.16 по г.д.№.1100/16 – с което е потвърдено решение №.87/21.01.16 по г.д. №.5007/15 на Старозагорски районен съд в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на С. Д. Д. на основание чл.2 ал.1 т.3 З. 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихви.
Ответната страна С. Д. Д. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен за сумата 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение на ищеца в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. с чл.212 т.2 и чл.253 ал.5 вр. ал.2 и ал.1 НК /участие в организирана престъпна група, извършваща престъпления по чл.212 и чл.253 НК/. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като образуваното срещу С.Д. наказателно производство е било прекратено поради недоказатеност. Установил е и, че незаконното обвинение и наложените във връзка с него мерки за неотклонение – вкл. задържане под стража и домашен арест, е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. Преживял много тежко задържането в ареста, променил се нрава му и емоционалното му състояние, преди обвинението бил весел и общителен, споделял, че е несправедливо задържан. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като е съобразил продължителността на наказателното преследване – почти 2 години, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение – в това число задържане под стража и домашен арест – които са ограничили личната свобода за период от 11 месеца, обстоятелството, че предвид справката за съдимост ищецът е бил многократно осъждан-което означава, че претърпените от него увреждания под формата на болки и страдания са с много по-нисък интензитет отколкото на човек, който не е имал досег с правосъдните органи, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение /тежко умишлено престъпление/, фазата, на която е прекратено производството /досъдебна – без обвиняемият да е имал статут на подсъдим/, съдът, вкл. препращайки към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, е приел, че обезщетението, което е достатъчно да ги репарира, е в размер на 3000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. СОП се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за приложение на чл.52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Сочи се противоречие на възприетото от въззивната инстанция по тези правни въпроси със задължителна съдебна практика – т.11 от ППВС №.4/1968г., т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, както и т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.г.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираното от касатора Постановление №.4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид релевантните факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение – включително като е препратил към подробните мотиви на първоинстанционния съд. Съобразил е както обстоятелствата, които влияят в посока на присъждане на по-висок размер на обезщетението, така и тези, които обуславят намалянето му. Взел е предвид продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на мерките за неотклонение – като наложените такива „задържане под стража” и „домашен арест” за немалки периоди от време /11м.- т.е. почти половината от продължителността на производството/ са ограничили правото на свобода на обвиняемия, тежестта на повдигнатото обвинение, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, предходните осъждания и по-ранната фаза /досъдебна/, на която е прекратено наказателното производство. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла не в противоречие, а в съответствие със задължителна практика на ВКС.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляне на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г.
Оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК – съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, също не е конкретизирано. Налице е бланкетно позоваване на липса на мотиви. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационно обжалване, подобно противоречие не се наблюдава. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на наказателното преследване и незаконното обвиняване в престъпление – т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Старозагорски окръжен съд №.108/8.04.16 по г.д.№.1100/16.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: