О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 31.03.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1657 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 06.02.2014г. по гр.д.0415/2014г. на АС София, с което е разделено производството по в.гр.д.№415/2014г. на АС София в частта, в която се обжалва решение №6325/02.09.2013г. по гр.д.№4469/2012г. на ГС София относно прекратяване производството по предявените от С. К. М. и П. Д. Х. срещу Ю. Б. Г. и Ц. И. Г. искове, за приемане на установено в отношенията между страните, че последните не са собственици на парцел , находящ се в землището на [населено място] на основание чл.124 ГПК и е спряно производството по в.гр.д.№415/14г. на АС София до произнасяне по частната жалба, която е предмет на разглеждане по в.ч.гр.д.№456/2014г. на АС София.
Жалбоподателите Ю. Б. Г. и Ц. И. Г., чрез процесуалния си представител поддържат, че обжалваното определние е неправилно и молят да бъде отменено като бъде разгледана по същество въззивната им жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
В обжалваното определение съдът е приел, че след като с решение от 02.09.2013г. по гр.д.№4469/2012г., ГС София е отхвърлил като неоснователни исковете на Ю. Б. и Ц. И. срещу С. К. и П. Д. с правно основание чл.45 ЗЗД, а производството по предявените от последните искове с правно основание чл.124 ГПК е било прекратено, то производството по делото пред въззивният съд следва да бъде разделено в частта, в която се атакува решението на ГС София в прекратителната му част, тъй като същото подлежи на разглеждане по друг съдопроизводствен ред. Приел е, че по жалбата на ответниците следва да се образува частно гражданско, по което докладчик трябва да е съдията на когото е разпределено в.гр.д.№415/2014г. на АС София, а в останалата част производството пред въззивния съд следва да бъде спряно до влизане в сила на решението на ГС София в прекратителната му част, респ. до произнасяне на същия съд по съществото на спора, тъй като изхода по предявените от ответниците инцидентни установителни искове ще има значение за правилното решаване спора по първоначалня иск. Съдът е счел, че този извод се основава на това, че с решението по ИУИ ще се реши със сила на присъдено нещо въпроса за правото на собственост на Ю. Б. и Ц. И., което от своя страна е свързано с обосноваване на активната им материалноправна легитимация, тъй като в исковата молба са наведени твърдения, че ищците са придобили собствеността върху парцела по силата на съдебно решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, а ответниците ги увреждат с противоправното си поведение, като им накърняват правата на собственост..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд е сезиран със жалби от Ю. и Ц. Г., С. М. и П. Х. срещу първоинстанционното решение по гр.д.№4469/2012г. в неговата цялост. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 от ТД №1/2013г. ОСГ ТК на ВКС. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна следва служебно и без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. В конкретния случай въззивният съд в нарушение на своите процесуални задължения е постановил отделяне разглеждането на жалбите срещу първоинстанционното решение по исковете по чл.45 ЗЗД и тези по чл.124 ГПК в отделни производства, както и спиране на производството по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД до произнасяне по исковете с правно основание чл.124 ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по въззивните жалби на Ю. Б. Г., Ц. И. Г., П. Д. Х. и С. К. М. срещу решение от 02.09.2013г. по гр.д.№4469/2012г.на ГС София.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
О Т М Е Н Я определение от 06.02.2014г. по гр.д.0415/2014г. на АС София.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне в общо производство по въззивните жалби на Ю. Б. Г., Ц. И. Г., П. Д. Х. и С. К. М. срещу решение от 02.09.2013г. по гр.д.№4469/2012г.на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: