3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 251
София, 04.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванададесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 967/2010 година
Производство по чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ДП „Ф. Затворническо дело”-гр.В. срещу разпореждане № 4696 от 15.07.2010 г. по ч.т.д.№ 810/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната частната му касационна жалба против определение № 1664 от 02.06.2010 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 11909 от 29.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 868/2010 г. на В.. Със същото първоинстанционният съд върнал на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК частната жалба на настоящия жалбоподател срещу постановеното по същото дело разпореждане от 26.01.2010 г., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В частната жалба се поддържат доводи за нищожност и неправилност на разпореждането.
Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на разпореждането, чиято отмяна се иска е прието, че в указания от съда срок недостатъците на частната касационна жалба не са били отстранени, поради което същата подлежи на връщане – чл.262, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че като постановено еднолично, а не от тричленен състав, разпореждането е незаконосъобразно, като навежда и довод, че в разпореждането за оставяне без движение на подадената от него частна касационна жалба съдът му е указал да посочи отменителните основания по чл.281 ГПК, но не и основанията по чл.280 ГПК за допускане на въззивното определение до касация.
Атакуваният съдебен акт е валиден.
Разпореждането е вид съдебно постановление, което се издава от едноличен орган. Предмет на разпорежданията по правило са процедурни въпроси, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган. С разпореждане се връщат въззивните жалби (чл. 262, ал. 3 ГПК), касационните жалби (чл. 286, ал. 3 ГПК) и частните жалби (чл. 275, ал. 2 ГПК), по отношение на които се прилагат разпоредбите и на чл. 262 ГПК. Разпоредбите на чл. 274 – 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда (чл. 279 ГПК). Следователно разпореждането се явява предвиден от закона съдебен акт, като на проверка при изрично предвиденото му обжалване подлежи единствено законосъобразността му.
Обжалваното разпореждане е и правилно.
Оплакванията за незаконосъобразност на разпореждането са неоснователни. Обжалваният съдебен акт е от категорията на визираните в чл.274, ал.3 ГПК определения, които подлежат на факултативно касационно обжалване, доколкото са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. С разпореждане № 4196 от 24.06.2010 г. въззивният съд оставил без движение частната касационна жалба на настоящия жалбодател по съображения, че същата не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК – не е представено точно и мотивирано изложение на касационните основания. Посоченото разпореждане е приложено към съобщението, редовно връчено на 05.07.2010 г. на частния касатор чрез процесуалния му представител адв.С.Иванова. Следователно съдът конкретно е посочил в какво се изразява нередовността на частната касационна жалба и процесуалните действия, които следва да се предприемат за нейното отстраняване. В законоустановения срок последният не е изпълнил указанията на въззивния съд да се посочи същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл в обжалваното определение и дали това произнасяне е в отклонение от практиката на ВКС, съответно противоречиво разрешаван от съдилищата или от ВКС или в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречивостта на приложимия закон, както и да аргументира становището си по допустимостта на обжалването. В постъпилата в срок молба е посочено, че в изпълнение на указанията се уточнява, че въззивното определение е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон, за които били изложени подробни съображения в частната касационна жалба.
Изложеното позволява да се сподели извода на съда, че подадената молба уточнение не съставлява изложение на касационните основания по смисъла на чл.284, ал.1, т.3 ГПК и поради неизпълнение указанията му правилно с обжалваното разпореждане е приложена разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4696 от 15.07.2010 г. по ч.т.д.№ 810/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: