О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 06.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
търг.дело №60386/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6010/13.06.2016г.,подадена от [фирма],,гр.Б.,чрез пълномощника му адвокат Г. Н.,против решение №49/05.05.2016г. на Бургаски апелативен съд,постановено по т.д.№ 78/2016г.,с което е потвърдил Решение №376/05.11.2015г. на Бургаски окръжен съд по т.д.№292/2015г. по описа на съда,в частта му,с която е осъден [фирма] да заплати на „Б. Ш.”Л. сумата от 29263,14 лева,на основание член 55,ал.1,предл.първо от ЗЗД,представляваща остатък от стойността на вещта след извършеното прихващане.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.Б.,чрез пълномощника си адвокат Е. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалба,счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение,като претендира раноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предмет на въззивно обжалване е евентуалното искане на основание член 57,ал.2 ЗЗД за заплащане на действителната стойност на вещта или получената от нея цена,тъй като решението на първоинстанционния съд досежно приемане за установено на основание член 26,ал.2,предл. трето ЗЗД,че продажбения договор е нищожен поради липса на форма за действителност и отхвърлянето на иска по член 55,ал.1,предл. първо ЗЗД за връщане на вещта ,поради погиването й,е влязло в сила като необжалвано.Съдът е посочил,че видно от договорната воля на страните по продажбения договор от 03.07.2013г.,касае се за окончателен договор за продажба,а не за предварителен договор за продажба на кораба,като законната форма за действителност на продажба е писмена с нотариална заверка на подписите и в случая не е спазена.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника [фирма],че не е бил наясно за опорочената законова форма,защото след като последната е установена по закон,ответника следва да е в знанието си за нея,поради което е стигнал до извода,че последният държи вещта без основание.Съдът се е позовал на разпоредбата на член 57,ал.2 ЗЗД,според която,ако вещта е била отчуждена или изразходвана от получателя при знание,че я държи без основание той дължи действителната й стойност или получената за нея цена,когато последната е по- висока,като в настоящия случай е установено по делото,че за придобиването на кораба и преработването му в скраб,ответникът е заплатил общо 166 426,60 лева,в какъвто размер е доказано приобщеното към спора възражение за прихващане.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че искът е основателен за сумата от 29 263,14 лева,тъй като вещта е с по-висока стойност като скраб,отколкото като плавателен съд,каквато сума представлява разликата между действителната стойност на вещта след преработката й в скраб и сумата заплатена от ответника,която е осъден да върне.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание по член 281,т.3 ГПК”,след което излага изключително касационни оплаквания,в смисъл че обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с нормата на член 57,ал.2 ЗЗД,за неправилни изводи на въззивиня съд,в противоречие с практиката на ВКС,като цитира задължителна такава практика.
В края на изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът твърди/цитирам/:
„Затова считам,че е налице касационно основание по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като разрешението на въпроса дадено от БАС във въззивното решение:неспазването на законната форма на договора и опорочаването на същия по тази причина е основание да се приеме,че страната е недобросъвестна е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Друг въпрос,на който БАС е дал разрешение в противоречие с практиката на съдилищата е дали нищожен поради опорочаване на формата договор поражда права и задължения за страните.”
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касасторът е длъжен да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС е не е длъжен да го извежда от изложението му по член 284,ал.2 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,в неговата първа част,както вече бе посочено по-горе,се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК,поради което не е предмет на настоящото производство.
Във втората част от изложението,във връзка с въпроса за последиците от неспазването на законовата форма на договора ,както и незнанието на закона,последното не дава на страната качеството на добросъвестен владелец.В настоящия случай, за сключения договор между страните липсва предвидената от закона форма за действителност,при което в тези случаи владелецът има качеството на недобросъвестен такъв.В тази връзка сочената от касатора практика в края на изложението му, е неотносима към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба [фирма],не следва да се присъждат поисканите с писмения отговор разноски по делото за настоящото касационно производство,тъй като липсват доказателства,че такива са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49/05.05.2016г. на Бургаски апелативен съд,постановено по т.д.№78/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: