4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 09.03.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4268/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 18.05.2016г. по гр.д.№870/2016г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П.Р.Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Насрещна касационна жалба е постъпила от Е. М. З.. Същият, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, но ако бъде допуснато такова, то постановеното решение е неправилно и следва да се отмени в отхвърлителната му част, като бъде увеличен размера на присъденото обзщетение по чл.2 ЗОДОВ..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П.Р.Б. да заплати на ищеца Е. З. сумата 5 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по нохд № 342 /2010г. по описа на СГС, НК, 17 състав, по което е постановена оправдателна присъда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 10. 07. 2014г. до окончателното изплащане и сумата 32. 42 лв. – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като отхвърля предявения иск за разликата до пълния му размер от 70 000 лв., като неоснователен.
От приетите по делото писмени доказателства, вкл. материалите по сл. дело № 139/2008г. и по нохд № № 342/2010г. на СГС, е установено че ищецът е обвинен в престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК за това, че в периода 03. 12. 2003г. – 12. 07. 2006г. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК /изпълнителен директор на И.А.Р.А., не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, от което са последвали значителни щети за бюджета на РБ за 2008г. в размер на 435 225 лв., привлечен е като обвиняем на 21. 12. 2009г. и наказателното производство е приключило с влязла в сила на 10. 07. 2014г. оправдателна присъда. Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“ по процесното наказателно производство, приложената мярка за неотклонение е „подписка“.
Съдът е взел предвид факта, че процесното наказателното производство продължава почти пет години, през които ищецът се е чувствал несигурен за бъдещето си, притеснявал се, че ще бъде осъден несправедливо; трудно се е справял финансово, тъй като след развода със съпругата му, детето остава за отглеждане при него и той му осигурява издръжка с помощта на родителите си и сестра си; не работи след подадената оставка заради процесното наказателно производство, влошава се здравословното му състояние.
Съдът е посочил, че обезщетението за процесните неимуществени вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 ЗЗД и при определянето му е взел предвид обстоятелствата, че наказателното производство е продължило почти пет години, като релевантният начален момент е повдигането на процесното обвинение, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, а най-леката – „подписка“ и отражението на тези обстоятелства върху психиката, професионалната реализация и социалната адаптация. Преценявайки всички доказателства съдът е счел, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв. при извършената преценка на горепосочените конкретни обстоятелства, касаещи процесното правоотношение, в съответствие с материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, удовлетворява изискването на закона за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване , като е съобразил и формираната съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС по материята на ЗОДОВ. Прието е, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата до целия предявен размер от 70 000 лв. е неоснователен и като такъв е отхвърлен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на прави въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи собствени мотиви и за точното приложение на критериите за определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя решения на състави на ВКС по въпроса за критерийте при определяне справедливо обзщетение за вреди от незаконно наказателно преследване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Е. М. З. следва да се остави без разглеждане.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 18.05.2016г. по гр.д.№870/2016г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба на Е. М. З..
Определението, в частта му, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: