O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 15.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1203 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2990/07.09.2009 година, заявена от търговско дружество „Д” ЕООД гр. С. чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 878 от 19.06.2009 година по гр. в.. д.Nо 173/2009 год. на Варненския окръжен съд.
С посоченото решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 2952 от 27.10.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 година на Варненския районен съд , с което търговско дружество „Д” ЕООД със седалище гр. С., рег. ф.д. Nо 9622/1998 година на СГС, е осъдено да предаде на търговско дружество „В„ ЕООД със седалище гр. В., рег. Ф.д. Nо 3932/2000 г. на Варненския ОС, владението на собствения им недвижим имот : ХОТЕЛ „Д” гр. В.,к.к. „Златни пясъци”, представляващ монолитна стоманенобетонна сграда на 5 етажа, състоящ се от 144 стаи и хотелски бар, в партера РЕСТОРТАНТ с кухненски бокс , фоайе за отдих, рецепция и стълбище към етажите и първи етаж с 29 бр. ОФИСИ, с идентификатор 10135.513.153.1 по действащия КК на Златни пясъци, одобрен със Заповед Nо 300-5-64/08.08.2003 година на Изпълнителния директор на АК, построен в имот пл.Nо 149 по КП на комплекса с идентификатор 10135.513.153 по действащата КК.
За да остави в сила решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че меродавно при конкуренцията на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС е момента на придобиване на правото, а не на вписване на акта .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение се поддържат във връзка с „изводите на съда , противоречащи на цялата система от правни норми, установяващи отчитането на сделките, който са с предмет недвижими имоти и гарантиращи правния ред и сигурност на такива сделки” и по конкретно по въпросите за придобити вещни права при конкуренция на придобивни основания, при отчитане особените правила за вписване на сделките.
С изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК,допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с доводите , че по въпроса : при липса на нищожност / т.е. при действителност / на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС на двете спорещи страни, относно правото на собственост върху недвижим имот, възникналата конкуренция следва да се разреши не по реда на придобиване на правото на собственост, а по реда на вписване на акта , който го установява в нарочния за целта регистър , е налице произнасяне в смисъл, противоречащ на този по Решение Nо 781 от 20.11.1992 година по гр.д. Nо 248/1992 година на ВС – I отд., Решение Nо 1104 от 14.11.2006 година по гр.д. Nо 1072/2005 година на IV отд. на ВКС, Решение Nо 184 от 04.05.2006 година по гр.д. Nо 2772/2004 година на IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довода , че липсва съдебна практика по въпроса : подлежат ли на вписване сделки с недвижими имоти с отложено действие или пораждане действието на които е обусловено от модалитети, вписването на такава сделка следва ли да се отрази в регистъра за вписванията и как , ако това обстоятелство не е отразено и междувременно прехвърлителят повторно отчужди имота има ли значение извършеното вписване на акта за неосъщественото към момента на извършването му прехвърляне на права, спрямо последващ приоберетател , надлежно вписал своето основание, както и с необходимостта обобщен отговор от страна на ВКС по тези значими въпроси.
В срока по чл.287ал.1 ГПК е подаден писмен отговор -становище от ответното търговско дружество „В” ЕООД , с което се възразява пространно срещу наличие на релевираните с изложението на касатора основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поддържа се неяснота и абстрактно формулиране на въпросите, по които липсва съдебна практика, а въпросът по конкретното дело следва да съдържа конкретиката му.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочената оценка на предмета на равандикационния иск от 2 044 106.70 лв.
Производството по чл. 108 ЗС е инициирано на 11. 12. 2007 година от търговското дружество „В” ЕООД срещу „Д” ЕООД гр. С., като посоченото придобивно основание в договор за покупко-продажба от 11.05.2002 година ,материализиран в НА Nо 46/2002 година , вписан в регистъра на Службата по вписванията на същата дата, сключен между ЕТ ”З” , последният като праводател, черпещ правото си на собственик на разпоредения хотел на основание Постановление за възлагане на недвижим имот/ хотел „Д” к.к. Златни пясъци- Варна / на съдия –изпълнителя по изп. д. Nо 2365/1998 година от 18.09.2002 година , в сила 27.03.2003 година, като се твърди че правото на собственост е нарушено по силата на вписана възбрана от страна на ответника като кредитор/ на парично вземане/ на 16.04.2003 година на ЕТ ”З” по изп.д. Nо 4102/2003 година , завършило с Постановления за възлагане на недвижим имот/ хотел „Д„ к.к. „Златни пясъци” – Варна / от 05.06.2006 година и осъществен въвод във владение от 05.06.2006 година, като спорът за отричане реда на чл. 336 ГПК / отм./ принадлежността на правото на собственост на длъжника ЕТ ”З” към момента на изпълнението по изп. д. Nо 4102/2003 година върху това имущество , е прекратено.
В спора по конкуренцията на придобивните основания на двете страни- за ищеца Договор за покупко-продажба по НА Nо 46/2002 година и за ответника – за възлагане на СИ по изп.д. Nо 4102/2003 година, в сила от 13.06.2006 година , възивният съд е приел безусловно, че правото на собственост принадлежи на ищецът като обстоятелствата, че праводателят по сделката -едноличен търговец е придобил вещното право в момент след сключването и не обуславя нейната недействителност , нито необходимостта от нова транслативна сделка/ доколкото няма разваляне на първата поради неизпълнение/, а ответникът- кредитор на същия ЕТ не е могъл да придобие собствеността на същата вещ , след като собствеността не е принадлежала на длъжника към момента на възлагането. Придобиването правото на собственост по силата на сделка, акт от категорията на тези , визирано по чл. 112 ал.1 б.”а” ЗС , надлежно вписана обуславя правния извод , че придобитите вещни права са противоставими на трети лица, придобили същата вещ в един последващ момент.
При преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не е налице основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1 / респ. 2 ГПК. Формулираният материално- правен въпрос : при липса на нищожност / т.е. при действителност / на придобивните правни основания по чл. 77 ЗС на двете спорещи страни, относно правото на собственост върху недвижим имот, възникналата конкуренция следва да се разреши не по реда на придобиване на правото на собственост, а по реда на вписване на акта , който го установява в нарочния за целта регистър , доколкото е разрешен в аспекта , в който е формулиран , не може да се приеме , че е разрешен в смисъл, противоречащ на този по Решение Nо 781 от 20.11.1992 година по гр.д. Nо 248/1992 година на ВС – I отд., Решение Nо 1104 от 14.11.2006 година по гр.д. Nо 1072/2005 година на IV отд. на ВКС, Решение Nо 184 от 04.05.2006 година по гр.д. Nо 2772/2004 год. на IV отд.
По представеното Решение Nо 781 от 20.11.1992 година по гр.д. Nо 248/1992 година на ВС – I отд., се приема , че вписването на договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД , сключен в нотариална форма, е с оглед защитата на третите лица, които са договаряли с прехвърлителя и произтича от разпоредбата на чл. 112 б.”б:” ЗС и чл. 4 б.”б” от Правилника за вписванията. Посочено е , че вписването няма отношение към действителността на договорите, с които се прехвърлят , учредяват , изменяват или прекратяват вещни права , а има за цел да даде гласност на извършената сделка.
С Решение Nо 1104 от 14.11.2006 година по гр.д. Nо 1072/2005 година на IV отд. на ВКС, е прието, че извършване с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки/ в случая сключване на няколко предварителни договора за продажба на един и същ имот/ , при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби / по исковете по чл. 19 ал.3 ЗЗД / и на останалите актове подлежащи на вписване. Прието е , че вписването е юридически акт с гражданско-правно действие- чл. 1 от ПВп, като целта е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде защита на приобретателя. Ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът на вписване на първото прехвърляне, правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове могат да се противопоставят на трети лица. Няма значение добросъвестността на този, който в писал пръв своя акт. Вписването е държавен акт и не въздейства върху самия вписан акт, не превръща нищожната сделка в действителна и обратното, порочността на вписването не влияе на действителността на вписаната сделка или документ.
С Решение Nо 184 от 04.05.2006 година по гр.д. Nо 2772/2004 год. на IV отд. на ВКС е прието, че при сделки с недвижими имоти, приобретателят на чужд имот не може да стане собственик , макар и да черпи права от вписания акт . Вписването , дори и съпроводено със субективна добросъвестност, не покрива липсата на собственост у приобретателя на нищожен акт, не валидира неговата нищожност. На действителния собственик на недвижим имот, не може да се противопостави вписването на нищожен акт.
Преценката на представените решения на ВКС, съпоставени и мотивите на въззивното решение, не сочат на противоречива съдебна практика , нито на противоречиво разрешаване на въпрос при конкуренция на различни по правна природа правни основания , на който страните по делото основават твърдението си за придобиване право на собственост и то в различен времеви момент, по отношение на един и същ недвижим имот. Посочените решения от съдебната практика на ВКС касаят хипотези на конкуренция на няколко облигационни договора и сделки като основание за придобиване правото на собственост и зачитане на вписването на подлежащите на вписване актове . Въпросът , който е поставен от касатора , като такъв по см на чл. 280 ал.1 ГПК , не е бил в предметната рамката на спора за собственост, нито е разглеждан в посочената съдебна практика.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които с произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Формулираният по нов начин материално-правен въпрос , по който липсва формирана съдебна практика, а именно : подлежат ли на вписване сделки с недвижими имоти с отложено действие или , пораждане действието на които е обусловено от модалитети, вписването на такава сделка следва ли да се отрази в регистъра за вписванията и как , ако това обстоятелство не е отразено и междувременно прехвърлителят повторно отчужди имота има ли значение извършеното вписване на акта за неосъщественото към момента на извършването му прехвърляне на права, спрямо последващ приоберетател , надлежно вписал своето основание, както и с необходимостта обобщен отговор от страна на ВКС по тези значими въпроси, не може да обуслови исканата допустимост . Соченият въпрос- за вписването на сделки с отложено действие , не е в рамката на предмета на спора. Спорът по делото обхваща момента на вещно-правния ефект на договор за покупко-продажба , който е валиден договор , има за предмет прехвърляне на вещни права и съгласно чл. 112 ал.1 б.”а” ЗС е от категорията на подлежащите на вписване актове. Каква е тази „ сделка с отложено действие” и дали подлежи на вписване, се решава от закона , а съдебната практика е неотклонна по отношение на това кои актове подлежат на вписване и как се извършва самото вписване / ПВп/ . Ето защо не може да се приеме , че произнасянето по поставените по един общ и абстрактен начин правни проблеми , различно от конкретно разрешението – за зачитане на договора по НА Nо 46/2002 година като действително и годно основания по см. на чл. 77 ЗС , при конкуренцията с възлагателното постановление на СИ от 13.05.2006 година, за един и същ обект- спорния хотел „Д” в к.к. „Златни пясъци”- Варна би имало качеството на ново тълкуване по приложение на закона, каквато е целта на визираното основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1/2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2990/07.09.2009 година, заявена от търговско дружество „Д” ЕООД гр. С. чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 878 от 19.06.2009 година по гр. в.. д.Nо 173/2009 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: