1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С., 10.03. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6677 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. М. М. и Т. Л. М., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-С., против въззивно решение № 1044 от 27.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1738/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 8565 от 19.12.2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, 11 с-в, постановено по гр.д. № 5536/2011 г., са отхвърлени предявените от Б. М. М. и Т. Л. М. срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 08.06.2009 г. за продажба на следните недвижими имоти: апартамент № 21, секция 3, на кота + 8,25 м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, входно антре и един балкон, със застроена площ 88,48 км.м., заедно с 3,25% идеални части от общите части на секция 3, заедно с гараж-мазе № 6 в секция 3, на кота 00, със застроена площ от 23 кв.м.1 находящи се в сграда, изградена в УПИ-ІІ-1165, кв. 102, м.”В. ВЕЦ С.” по плана на [населено място], район Л.. Релевират се отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуален характер са – има ли право съдът след като е орган с ръководно-решаващи функции, а не страна, да оспорва съдържанието на официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК; разпореждането на съда с правото на страните по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспорят истинността на даден документ, съставлява ли нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК; съставлява ли съществено процесуално нарушение разпореждането на съда с правото на страните по чл. 193, ал. 1 ГПК и ако съдът изключи от доказателствата по делото даден официален документ без да е спазил законовата процедура, предвидена в чл. 194 ГПК, съставлява ли това съществено процесуално нарушение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в случая с оглед на особеностите на облигационната връзка между страните по предварителния договор за продажба на недвижим имот и обстоятелството, че за да се извърши правно валидна сделка на разпореждане с отделни обекти на сградата, респ. за да бъде уважен искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за тези обекти, в задължение на съда по този иск е да изследва дали процесната сграда е изградена в груб строеж, както и до каква степен е изграден съответния обект от нея, предмет на конститутивния иск. За изясняване на тези въпроси със задължителен характер, които са останали неизяснени от първата инстанция, въззивният съд служебно е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, преценявайки събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на техническата експертиза, изпълнена от вещото лице арх. Г. Г., при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд е приел, че процесната сграда – секция № 3, в която се намират обектите, предмет на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е била изпълнена в „груб стоеж”, тъй като строежът е достигнал само до четвърто жилищно ниво и не е започнало покривното му изпълнение. Приел е от правна страна, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, че предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелен обект в нея след завършване на сградата във фаза „груб строеж”, включително с покрив, като изграждането на сградата в груб строеж е от значение и за трансформацията на правото на строеж на ответното дружество- обещател по предварителния договор в право на собственост върху отделните обекти в сградата – чл. 181, ал. 1 ЗУТ, каквото в настоящия случай не е налице. В тази връзка съдът е приел, че удостовереното в констативния протокол на общинската администрация по чл. 181, ал. 2 ЗУТ завършване на грубия строеж не касае процесната секция 3, или е неистински, което следва да бъде отчетено, поради което предявените искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото е установено, че правото на строеж на ответника не се е трансформирало в право на собственост върху процесните обекти и поради липсата на надлежно обособени обекти на право на собственост е изключено да бъде реализирано правото на ищците по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор за продажба на същите/апартамент и гараж-мазе/.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси от процесуално естество, но същите не са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите така както са формулирани са и некоректно поставени. Това е така, тъй като макар, че представения констативен протокол от 12.06.2008 г. на общинската администрация при район Л., който удостоверява, че процесната сграда е изпълнена в груб строеж, не е оспорен от страните по реда на чл. 193 ГПК, в правомощията на съда за изясняване на спора с предмет обявяване на предварителен договор за окончателен и съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е служебно да назначи експертиза, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо да се съберат съответните доказателства. В случая именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика, съгласно която по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена съдебната практика по противоречиво разрешавани въпроси във въззивното производство, въззивният съд с оглед характера на предявения конститутивен иск служебно е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза със задача – на какъв етап се намира строителството на сградата, в която се намират процесните недвижими имоти – апартамент и гараж-мазе, както и с оглед заключението си за степента на изграденост на процесния недвижим имот и уговорките в договора на страните за цена от 68 444 евро на имота при визирани в р. 5, чл. 5.1 от договора вид и степен на завършеност, вещото лице да даде заключение за цената на процесния недвижим имот при установената му степен на завършеност към м. септември 2009 г. като съобрази съотношението между степента на завършеност и цената от 68 444 евро на имота, уговорена от страните за пълното по вид и завършеност строителство, съобразно договора. Т.е. назначената от съда експертиза не е във връзка с опровергаване съдържанието на официалния свидетелстващ документ, респ. с оспорването му, каквото в случая безспорно не е налице, а относно приложението на императивната материалноправна норма на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 181 ЗУТ, вр. с § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Или в случая се касае до допустима преценка на съда за завършеността на сградата в груб строеж с оглед изясняване на наличието на предпоставките за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен и в частност за установяване стойността на насрещната престация по този конститутивен иск. В тази връзка при преценката на събраните по делото доказателства – представения констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ и заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. Г., при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК по вътрешно убеждение, въззивният съд е приел, че процесната сграда – секция № 3, в която се намират обектите, предмет на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е била изпълнена в „груб стоеж”, тъй като строежът е достигнал само до четвърто жилищно ниво и не е започнало покривното му изпълнение, така както изисква нормата на чл. 181 ЗУТ, вр. с § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, поради което е приел, че и искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен, поради липсата на надлежно обособени обекти на правото на собственост – задължителна предпоставка за уважаване на този иск, поради което го е отхвърлил като неоснователен. В заключение, направените доводи от касаторите за допуснати процесуални нарушения обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон са отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради наличие на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси от процесуално естество, установена по реда на чл. 292 ГПК, обсъдена по-горе, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалватното решение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1044 от 27.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1738/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав, по касационна жалба с вх. № 8814 от 16.07.2014 г. на Б. М. М. и Т. Л. М., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: