О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 11.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2885 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № VІ-163 от 18.12.2013 год. по гр. д. № 959/2013 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение, е отменил първоинстанционното решение от 23.12.2011 год. по гр. д. № 9201/2010 год. на Бургаския районен съд в частта относно разпределението на ползването на незастроената част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 07079.650.81 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 736 кв. м., по вариант № 2 от допълнителното заключение на вещото лице К. П. и вместо това е постановил друго , с което е разпределил ползването на горния имот по приложената към допълнителното заключение на вещото лице М. Г. скица-предложение № 2, на л. 52 от делото, като Ж. С. ще ползва оградената със син контур площ и оцветените в синьо сгради от допълващото застрояване, С. и М. Г. ще ползват общо оцветената със зелен контур площ и оцветените в зелено пристройки и сгради от допълващото застрояване, Т. Д. ще ползва оградената с виолетов контур площ и оцветените във виолетово пристройки и сгради от допълващото застрояване, а за общо ползване от Ж. С., С. и М. Г. е предоставена оцветената в жълт цвят площ от 58.90 кв. м. Скицата на вещото лице по това разпределение на ползването на имота е обявена за неразделна част от въззивното решение.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответниците С. и М. Г. с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост– касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това разпределението на ползуването на имота се извърши по предложения от вещото лице по скица-приложение № 1 към същото заключение, отчитащо в по-пълна степен правата на страните в дворното място. Претендират и заплащане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по формулирани материалноправни въпроси, относими към значението на застрояването в имота от един от съсобствениците в контекста на предоставяне на ползването на площта около порталната врата само на единия от тях, с което не се осигурява еднакво удобен начин на ползване и достъп до имота. Позовават се на цитираната и представена съдебна практика, в която според касаторите разрешаването на тези въпроси е в обратен на приетия от въззивния съд начин.
Формулирани са и процесуалноправни въпроси относно позоваването на съда на факт, който не е установен по делото – наличието на водомерни шахти /местоположението им/, като касаторите се позовават на противоречие по тези въпроси с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с липса на съдебна практика.
Ответниците по жалбата – Ж. С., ищец в производството и Т. Д. не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да разпредели ползването на съсобствения между страните поземлен имот по един от предложените при повторното въззивно разглеждане от назначената експертиза варианти, въззивният съд е съобразил правата на съсобствениците, с оглед представените писмени доказателства за разпоредителните сделки с идеални части от правото на собственост, застрояването на имота, в т. ч. със стопански постройки на съсобствениците, както и пристрояването на първия етаж от жилищната сграда от касаторите, в каквато насока са били указанията при първата касация и в изпълнение на които е допусната допълнителна техническа експертиза при новото въззивно разглеждане на делото. Съдът е отчел факта, че достъпът до имота от към улицата се осъществява през два входа – портална врата и врата със стъпала поради денивелация на терена, като и двата входа са пешеходни, а не за достъп с автомобил до гараж /за портала/, както и факта, признат от касаторката Г., че пред самата сграда се намират общите водомерни шахти, поради което и приел за най-целесъобразно ползването да бъде разпределено по предложение № 2 – с него се осигурява самостоятелен вход на всяка група обитатели и общ достъп до водомерните шахти, с което се избягват конфликти по този повод. По тези съображения съдът не е възприел предпочитания от касаторите вариант към заключението на техническата експертиза, предвиждащ за ползване само от С. площта пред жилищната сграда, където се намират общите водомерни шахти, за сметка на общото ползване на двата входа, като е отчел обстоятелството, че не се касае за достъп до имота с превозно средство през единия от тях /т. н. портал/, както и възможността за общо ползване и достъп на страните до общите шахти.
Произнасянето на въззивния съд по поставените от касаторите материалноправни въпроси не е в противоречие с представената съдебна практика. Съдът е съобразил извършеното от страните застрояване с допълнителни стопански сгради, както и пристрояването на собствения на касаторите първи етаж от сградата, и тези постройки са поставени в съответния за ползване от тях дял при разпределеното ползване по избрания вариант за това, като са съобразени съответните им права в съсобствеността /които не са равни в частта от имота, разпределена между касаторите и ищеца С./, както и е осигурен достъпа до имота чрез съществуващите два входа, като произнасянето кореспондира на приетото в представените към изложението решения № № 94 по гр. д. № 897/2011 год. и 159 по гр. д. № 1205/2011 год. на ВКС, ІІ г. о. Еднакво удобният начин на ползване и достъп до имота в смисъла, вложен от касаторите – общото ползване и на портала, е за сметка на общото ползване на частта, в която се намират общите водомерни шахти, както е изяснено от вещото лице, което съдът е съобразил с оглед несъздаване на предпоставки за бъдещи спорове по този повод, в какъвто смисъл е и цитираната задължителна съдебна практика. Не е налице противоречие и по поставените процесуалноправни въпроси, тъй като по настоящето дело не е имало спор между страните относно местонахождението на водомерните шахти, с оглед становището на касаторката Г. в съдебното заседание.
Поради горните съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и по т. 3 по третия процесуалноправен въпрос относно заключението на техническата експертиза и устните обяснения на вещото лице пред съда, тъй като така формулиран, въпросът не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите на касаторите по него представляват оплакване за неправилност на изводите на съда поради допуснати нарушения на процесуалните правила при събиране и преценка на доказателствата и обсъждането им във връзка с доводите на страните, както и необосноваността им, които оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Поради това и не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ-163 от 18.12.2013 год. по гр. д. № 959/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от С. Д. Г. и М. С. Г. от [населено място], чрез адв. Д. Д. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: