О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2433 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. О. П. срещу определение № 304 от 22. 05. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 211/2017г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 974 от 10. 04. 2017г. по гр. д. № 384/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба поради недопустимост на предявените от Д. О. П. срещу Р. Д. П. искове и е прекратено производството по делото.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с което е потвърдено преграждащо хода на делото първоинстанционно определение.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторката – ищца навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Допустим ли е установителен иск за установяване, че влязло в сила конститутивно решение за разваляне на договор за продажба, постановено при признание на иска по чл. 237 ГПК, не поражда правно действие спрямо призналия иска, ако извършеното в писмения отговор признание е направено фиктивно от трето лице, а не от ответника?; 2. Допустим ли е горепосочения иск, ако „призналия иска“ не е знаел за воденото срещу него дело, никога не е вземал участие в него и то не поради процесуални нарушения, а поради обстоятелството, че това лице е било мнимо представлявано от трето лице, което е изразило неговата правнозначима воля, като се е разпоредило с предмета на делото?; 3. Има ли конститутивното решение по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по реда на чл. 237 ГПК транслативен ефект и обвързва ли то страната – ответник, спрямо която някой друг е направил фиктивно признание на иска без нейно знание? Може ли да се направи аналогия с продажбата на чужда вещ, която не е нищожна, но не поражда вещнопрехвърлително действие? и 4. Може ли да се води иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, успешното провеждане на който ще е основание за отмяна на решението по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, при положение че писменият отговор на ответника с признанието на иска е подправен? Необходимо ли е установяване на дееца в процеса по чл. 124, ал. 5 ГПК или на установяване подлежи само престъпното обстоятелство от обективна страна? Следва ли неучаствалия в исковия процес да бъде поставян в неблагоприятното положение да доказва елементите на престъпния състав по чл. 124, ал. 5 ГПК, щом е воден фиктивен процес от негово име и за негова сметка? Допустимо ли е водене на производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото не става въпрос за допусната и/или осуетена възможност от участие в процеса поради някакви процесуални нарушения, което да обоснове и воденето на последващ процес по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а на практика липсва процес, по който да участват две равнопоставени страни?, по които сочи, че няма постановена съдебна практика и тяхното разрешаване ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че поставените от касаторката горепосочени правни въпроси не удовлетворяват общото основание за предварителна селекция на касационните жалби по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са прекалено абстрактно формулирани, по – скоро целят да обезпечат благоприятен резултат от последващо водене на гражданско производство, и в по – голямата си част са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното определение, поради което не са от значение да обусловят крайния изход на конкретното дело.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно евентуално съединени иска на Д. О. П. срещу Р. Д. П. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК: първият за признаване за установено в отношенията между страните, че влязлото в сила решение по гр. д. № 83/2011г. на Варненски окръжен съд, с което по иск на Р. Д. П. е развален сключения на 14. 02. 2007г. между Р. П. като продавач и Д. П. като купувач, договор за продажба на недвижим имот в [населено място], не е произвело правно действие, тъй като разписката за получаване на съобщението по чл. 131 ГПК по това дело е неавтентичен документ, неподписан от Д. П. и неверен в частта на удостоверяването на личното й получаване, както и поради това, че отговорът от 14. 06. 2011г., съдържащ признание на иска по чл. 237 ГПК, също е неавтентичен документ, неподписан от Д. П., и вторият за признаване на правото на собственост на Д. П. върху процесния недвижим имот.
Въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 83/2011г. на Варненски окръжен съд по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД обвързва страните по настоящото дело, участвали и в предходното, и съставлява отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за съществуването на правото на предявения горепосочен първи иск. Срещу силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ищцата не може да се брани чрез нов иск за признаване, че тя не е възникнала като правна последица от влизането в сила на съдебното решение поради това, че не е било връчено надлежно съобщение до една от страните по смисъла на чл. 131 ГПК и поради това, че признанието на иска е неавтентично. Исковият ред на защита е недопустим поради формираната сила на пресъдено нещо, присъща последица на всяко влязло в сила съдебно решение по исков процес. Варненски апелатиен съд е посочил, че ищцата разполага с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по конститутивния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като изложените обстоятелства в исковата молба всъщност съставляват обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Счел е за допустим в процесната хипотеза и иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на документ /призовката по чл. 131 ГПК/, която е съставена за процеса и решението не се основава на нея. Посочил е и друг способ на защита на ищцата чрез иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство във връзка с използвания по делото неавтентичен документ за признание на иска, поради изтеклата давност за наказателно преследване, след успешното провеждане на който, може да иска отмяна на решението по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Недопустимостта на първия иск с оглед евентуалното съединяване на втория иск за собственост, в случай че първият бъде уважен, според въззивния съд поради връзката на обусловеност, влече недопустимост и на установителния иск за собственост.
Дори да се приеме, че всички въпроси на касаторката осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, то не е налице посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като относно недопустимостта на иск при наличието на абсолютната процесуална пречка за съществуване на правото на иск – силата на пресъдено нещо, с каквато се ползва и решението по признание на иска по чл. 237 ГПК, при осъществени предпоставките на чл. 298 и чл. 299 ГПК, не само е формирана трайна, непротиворечива съдебна практика, вкл. задължителна по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но и горепосочените правни норми са ясни, пълни и непротиворечиви, ненуждаещи се от тълкуване в контекста на постигане на целта за точно прилагане на закона и за развитието на правото. Допустимият способ на защита за страната, бранеща се срещу силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, при нарушено право на участие в процеса, каквито са твърденията в обстоятелствената част на настоящата недопустима искова молба /неавтентични призовка и признание на иска/, според константната съдебна практика, е молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Недопустима е защита срещу силата на пресъдено нещо с иск за установяване на непораждането й поради нарушено право на участие на страна в процеса, като аналогия с продажбата на чужда вещ е неуместна, тъй като договорът и влязлото в сила решение са различни правни институти на различни отрасли на действащото право – материално и процесуално, и имат своята специфична и различна правна регламентация в съответните нормативни актове.
По отношение на четвъртия формулиран от касаторката правен въпрос, относно допустимостта на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на документно престъпление, във връзка с основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде посочено, че макар обжалваният съдебен акт да съдържа правни доводи в този смисъл, те не са решаващи за изхода на спора, преценен като недопустим заради силата на пресъдено нещо и възможността да бъде заявен като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, т.е. този въпрос не е обуславящ за изхода на конкретното дело и не е в състояние да послужи като основание за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен съдебен акт.
На основание изложеното, поради неосъществяване на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, такова не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304 от 22. 05. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 211/2017г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.