О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
Гр.София, 12.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3959 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.62/31.05.17 по г.д.№.121/17 на Окръжен съд Ямбол, І въззивен състав – с което е обезсилено решение №.65/3.02.17 по г.д. №.1147/16 по описа на РС Ямбол в частта, с която е отхвърлен предявения срещу касатора иск за сумата над 45799,52лв. до 49013,54лв., а в останалата му част – с която същият е осъден да плати на основание чл.128 КТ на Й. В. Г. 45799,52лв. трудово възнаграждение за периода м.05.13-11.04.16, ведно с лихви и разноски – е потвърдено.
Ответната страна Й. В. Г. оспорва по жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че в частта, с която искът по чл.128 КТ е отхвърлен, решението е недопустимо – тъй като, предвид надлежно изменение на същия чрез намаляне на размера му до 45799,52лв., е налице произнасяне в частта над тази сума без сезиране – /плюс петитум/. Съдът е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е работила на длъжност „главен счетоводител”; правоотношението е било прекратено считано от 11.04.16 на основание чл.327 КТ /поради неплащане на трудово възнаграждение/ – като в акта, удостоверяващ прекратяването, е разпоредено изплащане на обезщетения по чл.221 КТ и чл.224 КТ. От фактическа страна е изяснено, въз основа на неоспорена счетоводна експертиза, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудово възнаграждение за процесния период; изчисленията са правени на база предоставени фишове за всеки месец, изготвени въз основа на ведомости за заплати; при справка в счетоводството на ответника е установено, че нетните суми по фишовете образуват салдото по счетоводна сметка 421 персонал – което означава, че заплатите са начислени. Същевременно, доколкото ищцата е била задължена да представи по реда на чл.190 ГПК находящи се при нея счетоводни документи с предупреждение за приложение на чл.190 ал.2 ГПК, в изпълнение на това задължение тя е представила три броя приемо-предавателни протоколи за извършено предаване от нейна страна и приемане от служители на ответника на подробно описани документи; в самите протоколи е отразено, че документите се намират в офиси на ответното дружество, а не на съхранение у ищцата, както е твърдял ответника; сред описаните документи фигурират и папки с ведомости за заплати. Въз основа на горните констатации, като се е позовал на неоспорената от страните експертиза – съгласно която претендираните от ищцата суми за трудово възнаграждение за процесния период са били надлежно изчисленн, но не са изплатени, съдът е формирал извод за основателност на претенцията по чл.128 КТ. Посочил е, че аналогично стои въпроса и с обезщетенията по чл.221 и чл.224 КТ – по отношение на които е налице и извънсъдебно признание /ответникът ги е посочил в акта за удостоверяване прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие/, а по делото липсват доказателства да са заплатени.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; формулира следните въпроси: 1.„Може ли съдът, в тежест на едната от страните по делото, да приеме за доказани факти и обстоятелства, по отношение на които с изрично определение е задължил другата страна, на основание чл.190 ал.1 ГПК, да представи определени писмени доказателства, свързани с подлежащите на доказване факти и обстоятелства, като й е указал и последиците от чл.161 ГПК?”; 2.”Допустимо ли е заключението на назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза да бъде изготвено единствено на база извлечения от програмен продукт, който е поддържан по отношение на данните в него от едната от страните по делото, в качеството й на главен счетоводител на дружеството, а не върху ведомости за заплати на хартиен носител, съдържащи подпис на получателя на сумите?”; 3.”Следва ли да се счита, че когато на работника му е било задължение да изготвя и води счетоводни документи както е в случая ведомости за заплати, същият като не изпълнява тези свои служебни задължения да черпи права от това свое бездействие?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изведените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая се поставят въпроси, които не са били обсъждани от съда и във връзка с които той не е излагал изрични мотиви. Поради това и те не са обусловили волята му и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не е отричал приложението на чл.190 ал.2 вр. с чл.161 ГПК в хипотеза, когато страната не представи намиращи се у нея документи. Същевременно, в случая е приел, че във връзка с и в изпълнение на възложеното й по реда на чл.190 ГПК задължение, ищцата е представила 3броя приемо-предавателни протоколи за предаване на документи на ответника – в това число ведомости за работни заплати – които, видно от отразяването в тях, не са се и намирали в нейно държане, а в офисите на ответника. От друга страна, доколкото е кредитирано заключение на счетоводна еспертиза, същото е било изготвено по ясно поставена задача, въз основа на данни и документи, находящи се по делото и предоставени от ответното дружество на място, и не е било оспорено от страните /вкл. не е искано изслушване на допълнителна или тройна съдебно-счетоводна експертиза/.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2000лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.62/31.05.17 по г.д.№.121/17 на Окръжен съд Ямбол, І въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да плати на Й. В. Г., ЕГН [ЕГН], 2000лв. /две хиляди лева/ на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: