О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 14.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4630/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба т.н. „частна жалба“ с вх. № 7875 от 05.08.2016 г., уточнена с молби вх. № 2016/28.09.2016 г. и вх. № 2020/29.09.2016 г., подадени от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 168/30.12.2013 г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. на Златоградския районен съд поради противоречие с влязло в сила решение № 57 от 31.03.2010 г., постановено по гр.д. № 6 /2010 г. по описа на същия съд.
Молителите твърдят, че решението е постановено по недопустим и неправилно заведен иск, тъй като между същите страни с един и същи предмет на делото има приключило и влязло в сила решение № 57/31.10.2010 г., постановено по гр.д. № 6/2010 г. на Златоградския районен съд, потвърдено с решение № 197/12.07.2010 г., постановено по гр.д. № 285/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. Ч. с правно основание чл. 76 ЗС, както и че са налице неверни свидетелски показания, налице са нови обстоятелства и доказателства от значение за изхода на делото.
Ответникът Р. М. П. твърди, че молбата за отмяна не е подадена в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, както и че е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира следното:
Поддържаното основание за отмяна предполага наличие на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, като съгласно чл. 305, ал.1, т.4 ГПК срокът за подаване на молбата е тримесечен, считано от влизане в сила на последното решение. В случая този срок не е спазен.
Първо по време е решение № 197 от 12.07.2010 г., постановено по гр.д. № 285 /2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 57 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 6 /2010 г. на Златоградския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 76 ЗС, предявен от Р. М. П. против Г. П. Ч. и Р. А. Ч. за предаване на владението на следния недвижим имот: УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., при посочени граници. С определение № 82 от 01.12.2011 г. по гр.д. № 1444 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 296, т. 3 ГПК то е влязло в сила на 01.12.2011 г.
Второто по време решение е № 137 от 08.04.2014 г., постановено по гр.д. № 73 /2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 77 /2011 г. по описа на Златоградския районен съд в частта, с която е уважен искът на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., при посочени граници. Решението е влязло в сила като необжалваемо на 08.04.2014 г.
Молбата за отмяна /т.н. „частна жалба“/ с вх. № 7875 е подадена на 28.09.2016 г., т.е. повече от две години след влизане в сила на решението от 08.04.2014 г., с оглед на което очевидно не е спазен законовия тримесечен срок. При тези констатации молбата за отмяна се явява просрочена и не може да бъде разгледана.
Молбата за отмяна се явява недопустима и на друго основание. Тя е втора по ред молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 168/30.12.2013 г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. на Златоградския районен съд поради противоречието му с решение № 57 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 6 /2010 г. по описа на същия съд. По това искане Върховният касационен съд вече се е произнесъл с решение № 283/18.12.2014 г. гр.д. № 4866/2014 г., с което е оставена без уважение молбата на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с вх. № 955 от 08.05.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение № 137 от 08.04.2014 г. по гр.д. № 73 /2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 77 /2011 г. по описа на Златоградския районен съд в частта по иска по чл.108 ЗС, на горепосоченото отменително основание, констатирайки, че са постановени по дела с различен предмет, по искове с различно правно основание – съответно ревандикационен по чл.108 ЗС и владелчески по чл.76 ЗС.
По тези съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по молбата за отмяна Р. М. П. от [населено място] следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 500 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба / наречена „частна жалба“/ с вх. № 7875 от 05.08.2016 г., уточнена с молба вх. № 2016/28.09.2016 г. и вх. № 2020/29.09.2016 г., подадени от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 168/30.12.2013 г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. на Златоградския районен съд поради противоречието му с влязло в сила решение № 57 от 31.03.2010 г., постановено по гр.д. № 6 /2010 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от [населено място] да заплатят на Р. М. П. от [населено място] сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: