3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 414/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Б. от[населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ-86 от 20.ХІ.2009 г. по гр.д.№ 317/2009 г. за обезсилване на основание чл. 209 ал.1 от ГПК(отм.) на решението на Карнобатския районен съд по гр.д.№ 217/2007 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Т. В. В. и Т. П. В. чрез адв. Т. Илиева от Бургаската адв.колегия, в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваният акт не попада в приложното поле в чл. 280 от ГПК. По същество относно основателността на жалбата поддържа, че въззивното решение е в съответствие с процесуалните норми.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищцата В. Б. като наследник на Х. Б. Б. е предявила срещу ответниците Т. и Т. Велкови иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за нищожност на сключените договори между нейния наследодател и ответниците за продажба на недвижими имоти поради липса на воля – не е имал намерение да се разпорежда с имуществото си в полза на племенника си Т. В.(по време на брака му с втората ответница). Впоследствие с молба от 24.ІІІ.2008 г. е поискано изменение на иска, чрез прибавяне на ново основание – че положения подпис върху пълномощното от 29.ХІ.2005 г., с което са извършени разпоредителните сделки с имотите му, не е негов. В решението на Карнобатския районен съд № 15 от 25.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 217/2007 г. съдът е приел, че сделките са привидни – при наличие на абсолютна симулативност, поради което е уважил иска с прогласяване на нищожност на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Такова твърдение за симулативност на разпорежданията, атакувани в процеса, не е навеждано от ищцата, нито страните по сделките са ги считали привидни. Евентуалният иск за разваляне на двете продажби поради неплащане на цена по тях с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД е отхвърлен като недоказан.
С решение № VІ-86 от 20.ХІ.2009 г. Б. окръжен съд по в.гр.д.№ 317/2009 г. е обезсилил първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 209 ал.1 пр.3 от ГПК(отм.), тъй като е констатирал, че районният съд се е произнесъл по непредявено основание за прогласяване нищожността на договорите и не се е произнесъл по формулираните искания на ищцата за нищожност на разпорежданията на нейния наследодател. Т.е. установил е хипотезата на чл. 209 ал.1 пр.3 от ГПК (отм.), като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Констатирал е, че и при уважаване на главния иск, Карнобатският районен съд не е имал правомощие да се произнася по евентуалната претенция за разваляне на договора, поради което и в тази част съдебният акт е недопустим.
В касационната жалба на ищцата срещу решението на Бургаския окръжен съд за обезсилване на съдебния акт на Карнобатския районен съд са поставени процесуалноправни въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК: “1. Какви са правомощията на въззивната инстанция по отменения ГПК от 1952 г.; 2. Трябва ли съдът да изложи ясни точни и конкретни мотиви; 3. Как се индивидуализира предмета на иска; 4. Когато съдът се е произнесъл по фактите, изложени като основание на иска, но е дал погрешна правна квалификация или различна от тази на страните решението недопустимо ли е или неправилно; 5. Допустимо ли е изменение на иск по чл. 116 от ГПК, чрез прибавянето на ново основание наред с първоначалния иск и какъв е срока за предприемане на процесуалното действие от ищеца; 6. Каква е поредността на разглеждане на искови претенции при евентуално обективно съединение на искове и какви са правомощията на въззивния съд при такова съединяване?”
Така поставените въпроси нямат значение за изводите в обжалваното решение, тъй като Бургаския окръжен съд правилно е преценил, че решението на Карнобатския районен съд е процесуално недопустимо – постановено по претенция, която не е предявена и извън твърденията и доводите на страните по делото. Макар и да се касае до обявяване на нищожност на сделките по чл. 26 от ЗЗД, следва да се има предвид, както правилно е констатирал въззивния съд, че всяко от посочените в ал.1 и 2 от чл. 26 от ЗЗД основание за нищожност касае различен иск. Съдът е обвързан при произнасянето си от фактическите твърдения на страните в рамките на формулирания петитум на претенцията и няма правомощие да се произнася по друг, различен от релевирания вид нищожност на сделката, тъй като на практика това означава подмяна на спорния предмет, което представлява нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, поради което искането на касаторката следва да се отклони. Поради липса на доказателства за направени за настоящата инстанция разноски от ответниците по жалбата, такива не се присъждат независимо от направеното искане в отговора, както и изхода на спора по чл. 288 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-86 от 20.ХІ.2009 г. постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 317/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: