О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№252
С., 14.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1629 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Б., М. Ю. Б. и М. Ю. Б. чрез пълномощника им адвокат Н. Т. против решение № 2011 от 2.12.2015 г. по гр.д. № 2214 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е обезсилено решение № 2717 от 18.06.2015 г. по гр.д. № 1494/2014 г. на Районен съд-Варна и е прекратено производството по предявения от С. Х. Б., М. Ю. Б. и М. Ю. Б. /правоприемници на починалия на 11.11.2015 г. Ю. М. Б./ против Н. Т. Р. и К. Т. К. отрицателен установителен иск за собственост на 600 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор10135.5404.3886, находящ се в [населено място],[жк], СО „Б.-юг“, целия с площ от 1050 кв.м., а по скица 1726 кв.м.
Н. Т. Р. и К. Т. К. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да приеме, че предявения иск е процесуално недопустим, Окръжен съд-Варна е съобразил, че в исковата молба първоначалният ищец Ю. М. Б. излага твърдения, че е придобил собствеността на 600 кв.м. по силата на трансформирано право на ползване в право на собственост, на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, за което се е снабдил с К. № 197/1994, в който имотът е описан по следния начин : 660/1050кв.м.ид.ч. от земя за земеделско ползване, съставляваща имот № ІХ-1117 в кв.134 на м-ст “Б.-юг“, при граници: имоти пл.№№ 116, 1109, 1624, 1118, като целият имот с площ от 1050 кв.м. е бил отреден по ПНИ /одобрен със заповед от 2002 г./ имот пл.№ 3886, на който съответства имот с идентификатор 10135.5404.3886 по КК /одобрена със заповед от 2008г/. Тъй като при одобряване на заповедите от 2002-2003 г., вероятно поради технически пропуск, за ищеца не е имало отреден новообразуван имот, а в полза на ответниците, след постановено решение за възстановяване правото на собственост, е бил отреден ПИ 3886 по ПНИ на тях и в тяхна полза е била издадена и заповед по §4к, въз основа на която са вписани като собственици в кадастралната карта, като при предприетата процедура за изменение на плана за новообразуваните имоти са оспорили правата му, поради което е поискано да се признае за установено в отношенията между страните, че ответниците към настоящия момент не са собственици на спорната част 600 кв.м.ид.ч. от имот с идентификатор 10135.5404. 3886. Съдът се е позовал на задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Приел е, че в настоящия случай за ищеца би бил налице правен интерес от търсената форма на защита чрез О. при положение, че твърденията в обстоятелствената част на исковата молба се изчерпваха с това, че ищецът се явява собственик и владее процесните ид.части на основание трансформиране предоставеното му право на ползване в право на собственост в хипотезата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, а ответниците оспорват това му право. В исковата молба, обаче, се съдържат и твърдения, че спорната идеална част от 600 кв.м. попада в имот с идентификатор по КК 10135.5404.3886, в който е интегриран имотът по ПНИ – ПИ № 3886, и че и по ПНИ от 2003 целият имот е бил записан на лицето, на което е бил реституиран имотът, починало впоследствие и затова в по-късния план – КК от 2008 за собственици на имота са били записани наследниците му. Въз основа на горното, съдът е направил извод, че спорът е за материално право и според трайната съдебна практика, когато страната разполага със специален ред, за да установи и реализира правото си, недопустимо е предявяването на иск по общия ред, какъвто е този по чл.124 ГПК, а в случай като процесния намира приложение единствено нормата на чл.53 ал.2 З. в редакцията, действала до изменението с ДВ бр.49/13.06.2014, а след него съответстваща на чл.54 ал.2 З. – когато непълнотите или грешките в КК и КР са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Това е така защото, провеждането на исковата защита по реда на чл.53 ал.2 /респ.чл.54 ал.2/ З. включва както искане за установяване съществуването на вещно право на собственост в патримониума на ищеца към момента на одобряване на плана, т.е. спор за материално право към минал момент, така и искане за установяване на грешка в КК. Прието е, че допустимият иск за установяване съществуването на материалното право към минал момент и за грешка в плана е положителният установителен иск по чл.53 ал.2 З. /респ. чл.54 ал.2 след изменението с ДВ бр.49/2014/. При положителен изход на спора за ищецът същият би могла да се позове на влязлото в сила решение, за да иска да бъде извършена поправка в плана относно собствеността на имота. Затова и ефектът от търсената защита не би могъл да бъде постигнат чрез отричане правото на оспорващия /в случая ответника/ нито към минал момент, нито понастоящем, след като става реч за грешка в КК /в този см. Решение № 329/24.11.2011, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д. № 1439/2010 на ВКС/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят въпроса: „Допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от лице, което владее един поземлен имот, притежава валиден титул за собственост за притежаваните от него права от имота, но в плана за новообразуваните имоти за него няма отреден новообразуван имот съобразно придобитите от него права“, по който поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на изводите на въззивния съд с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че настоящия случай е идентичен с примера, даден в мотивите по т.1 на тълкувателното решение – че правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което слага край на правния спор.
Т. противоречие с практиката на ВКС не е налице, доколкото тезата на касаторите, с която е обоснован и поставения въпрос, не е съобразена със спецификата на настоящия случай, а именно обосноваване на правния интерес от предявяване на иска от допуснатата непълнота в кадастралната карта, дължаща се на неотразяване на придобития по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ имот в помощния план и съответно неотреждането на имот в плана на новообразуваните имоти. Този спор се разрешава чрез иска по § 4к, ал.8 ПЗР ЗСПЗЗ, който практиката на ВКС по решение № 134 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 6104/2014 г., I г.о. приема, че е специален спрямо иска по чл.54, ал.2 З.. Чрез иска по § 4к, ал.8 ЗСПЗЗ се разрешава спор за собственост към минал момент, доколкото с плана за новообразуваните имоти се определят пространствените предели на правото на собственост, което се придобива въз основа на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и лице, за което не е отреден новообразуван имот и не е издадена посочената заповед не може да се легитимира като собственик, а следва да установи че твърдяните права, които не са отразени в помощния план и са довели до непълнота на плана за новобразуваните имоти, а това може да стане само чрез предявяване на положителен установителен иск.
Допуснатата от въззивния съд неправилна правна квалификация /чл.54, ал.2 З. вместо § 4к, ал.8 ПЗР ЗСПЗЗ/, както и неотчитането на липса на твърдения от страна на ищците от къде произтича съсобствеността на процесния имот /доколкото петитумът е за установяване, че ответниците не са собственици на 600 кв.м. ид.ч./ не се е отразила на съответствието на извода за недопустимост на предявения иск с практиката на ВКС, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на Н. Т. Р. и К. Т. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2011 от 2.12.2015 г. по гр.д. № 2214 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА С. Х. Б., ЕГН [ЕГН], М. Ю. Б., ЕГН [ЕГН] и М. Ю. Б., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.8 да заплатят на Надежда Т. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Капитан I-ви ранг С. Д.“ № 5 и К. Т. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 /пестотин/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: