3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 17.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2489 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. П. Г. срещу определение № 9473 от 07.05.2015 г. по гр. дело № 13319/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] от 18.03.2015 г. за изменение на решението на СГС от 16.03.2015 г. по делото в частта му за разноските, дължими за първоинстанционното производство.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд се е аргументирал с непредставен списък по чл. 80 ГПК за разноските пред първата инстанция и не е съобразил, че списък за разноските по чл. 80 ГПК е представен своевременно, което е отразено в протокола от съдебно заседание по гр. дело № 40515/2013 г. на СРС, 52 състав. Моли определението на въззивния съд да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските, направени пред първата инстанция.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение по чл. 248 ГПК.
За да остави без разглеждане молбата на [фирма] от 18.03.2015 г. за изменение на решението на СГС от 16.03.2015 г. по делото в частта му за разноските, дължими за първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК за разноските, направени от ищеца пред Софийски районен съд, тези разноски не са включени в представения пред Софийски градски съд списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени само разноските, направени за въззивното производство, а представеният с молбата от 18.03.2015 г. списък на разноските за първата инстанция не следва да се взема предвид, тъй като е депозиран извън срока по чл. 80, изр. 1 ГПК.
Определението на Софийски градски съд е неправилно.
Разпоредбата на чл. 80, изр. 1 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. П. от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските – чл. 80, изр. 2 ГПК /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010г./.
Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл. 248 ГПК. Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени, да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски, за да бъдат съобразени те при разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им като оспори основанието и/или размера им. Претендираните разноски могат да бъдат конкретизирани в исковата молба, респективно във въззивната жалба или в отделна молба, като в този смисъл списъкът по чл. 80 ГПК може да бъде инкорпориран в исковата молба, въззивната жалба или отделната молба.
В настоящия случай съдебният състав на СГС не е съобразил няколко обстоятелства: 1/ още в исковата молба /лист 3 от гр. дело № 40515/2013г. на СРС/ ищецът е конкретизирал, че претендира да му бъдат присъдени направените разноски за обезпечението на иска – адвокатски хонорар в размер 1 500 лв., държавна такса /за обезпечителното производство/ в размер 40 лв., такса за образуване на изпълнителното дело по обезпечението в размер 84 лв.; както и съдебните и деловодни разноски в първоинстанционното исково производство и платения адвокатски хонорар; 2/ в протокола от публично съдебно заседание, проведено на 30.04.2014г. /лист 69 от гр. дело № 40515/2013г. на СРС/ е отразено изявлението на процесуалния представител на ищеца адв. Г., че представя списък по чл. 80 ГПК; 3/ във въззивната жалба /лист 7 от в. гр. дело № 13319/2014г. на СГС/ въззивникът – ищец отново е конкретизирал претендираните още в първоинстанционното производство разноски за обезпечаването на иска: адвокатски хонорар в размер 1 500 лв., държавна такса /за обезпечителното производство/ в размер 40 лв., такса за образуване на изпълнителното дело по обезпечението в размер 84 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че като е оставил без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК по съображения за липса на представен списък по чл. 80 ГПК, Софийски градски съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на [фирма] за изменение на решение № 1772 от 16.03.2015г. по в. гр. дело № 13319/2014г. на СГС, Гражданско отделение, ІV-Г състав в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 9473 от 07.05.2015 г. по гр. дело № 13319/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.