4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№252
гр. София,18.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. № 2293 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 80 от 27.03.2015г. по в.т.д. № 113/2015г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 121 от 05.11.2014г. по т.д. № 337/2013 г. на Oкръжен съд – Шумен. С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден да заплати на С. В. Д. сумата 95 000 лева, представляващи неизплатени дивиденти от разпределена печалба на дружеството за 2009г. и 2010г., ведно с лихвите върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон, процесуалните правила, в разрез с доказателствения материал и е необосновано. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът има ликвидно и изискуемо вземане за дивиденти от разпределена печалба на ответното дружество, както и че същият не е оспорил решенията на О. за приемане на ГФО за 2010г. Касаторът твърди, че неправилни са изводите на съда относно въпроса за взетото решение за приемане на ГФО за 2010г., че без значение за спора са предявеният иск по чл. 227, б.“б“ ЗЗД и висящите дела по предявените искове с правно основание чл. 74 ТЗ, касаещи решение на О. за изключване на всеки от съдружниците, приети след решението за заплащане на дивидента.
Ответникът по жалбата, С. В. Д., твърди и липса на основанията по чл. 280 ГПК, съответно правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира заплащане на направените за настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.133, ал.1 ТЗ е основателен и доказан по размер. Съдът е счел, че приетите на ОС решения на съдружниците за приемане на ГФО и за разпределяне на дивидент, които не са обжалвани в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, се ползват със стабилитет и законосъобразността им не може да бъде подложена на инцидентен съдебен контрол. Според съда въпросът за извършено документно престъпление, предявяването на иск по чл. 227, б.„б“ ЗЗД, с който се претендира отмяна на дарение на 25% от дружествените дялове на [фирма], както и висящите дела по предявени искове с правно основание чл. 74 ТЗ, касаещи решения на О. за изключване на всеки от съдружниците, взети след решението за разпределяне на дивиденти, са ирелевантни за спора, пред вид действието на съдебното решение по чл.74 ТЗ и на заличаването на вписванията в търговския регистър занапред. Съдът е изложил съображения, че материалноправно легитимирана страна по иск за дивидент е съдружник, който е имал това качество към годината на реализиране на печалбата и на вземане на решението за разпределянето й като дивидент. Евентуалната процесуална незаконосъобразност при провеждане на Общото събрание на съдружниците, поради несвоевременно уведомяване на съдружника, е санирана, след като решението не е обжалвано в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, които счита, че са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: /1/ Следва ли да бъде проведен инцидентен съдебен контрол на решение на О., за което е установено, че съставлява неистински частен документ?; /2/ „Наличието или липсата на решение по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност съставлява ли процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата?; /3/ „Отмяната на дарение, уредено в чл.227, ал.5 ЗЗД, има ли обратно действие идентично с това, уредено в чл.34 и в чл.88 от същия закон?; /4/ Налице ли е преюдициалност на спор за отмяна на договор за дарение на дружествени дялове /въз основа на който договор за дарение са възникнали дружествените права/ спрямо търговски спор за изплащане дивидент на дарения съдружник и в т.см. налице ли е основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на дело за изплащане на дивиденти до приключване на спора за отмяна договора за дарение на дялове?; /5/ „При уважаване иск за отмяна на дарение на дружествени дялове и предвид разпоредбата на чл.227, ал.5 ЗЗД допустимо ли е изплащане на дивиденти след завеждане иска за отмяна на дарение и преди произнасяне по този иск?. /6/ „Налице ли е основание за спиране на дело за изплащане на дивиденти до приключване на спора за изключване на съдружника, претендиращ изплащане на дивиденти?; /7/ При потвърждаване решението за изключване на съдружник, изключеният съдружник има ли право на дивиденти?.
В съответствие със задължителната практика на ВКС е даденото от въззивния съд разрешение, че при липса на заведен иск по чл.29 ЗТР инцидентен съдебен контрол за нищожност на решение на общото събрание, подлежащо на вписване в търговския регистър, е недопустим, поради което първият въпрос не може да обуслови допускането на решението до касация. Вторият въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е приел, че е налице решение на Общото събрание на ООД-то за приемане на ГФО и за разпределяне на дивидент, поради което дори да се приеме, че наличието на такова е „процесуална предпоставка” за предявяване на осъдителен иск за изплащане на част от печалбата”, такова решение е налице. В случая въззивният съд се е позовал на стабилитета на решение на Общото събрание, което не е атакувано по реда и сроковете на чл.74 ТЗ, за което не е поставен въпрос от касатора. Третият, четвъртият и петият въпрос също не могат да обусловят допускането на решението до касация, поради позоваването на въззивния съд не на действието на решението по чл.227, ал.5 ЗЗД, а на действието на заличаване на вписването в търговския регистър на съдружниците и притежаваните от тях дружествени дялове занапред, от което именно е изведена и липсата на преюдициалност на иска по чл.227, ал.5 ЗЗД, за което не е формилуран въпрос, но дори такъв да беше поставен, отговорът даден от решаващия състав на апелативния съд е в съответствие с практиката на ВКС /ТР №1/ 2002г. на ОСГК на ВКС/. Отговорът на шестия и седмия въпрос, даден от въззивната инстанция, е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, вкл. Тълкувателно решение № 1 / 2002г. на ОСГК на ВКС, относно темпоралното действие занапред на конститутивното решение по чл.74 ТЗ, още повече че в конкретния случай фактът на изключването на съдружника се е осъществил след завършване на фактическият състав, обусловил възникване на вземането за дивидент и като такъв е ирелевантен за предмета на делото. На последно място, следва да се отбележи, че допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е наведена напълно формално, без каквато и да е обосновка, поради което и предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС и липсата на необходимост за създаването на нова, настоящият състав намира, че не се доказва наличието, както на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по изложените по-горе съображения/, така и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 27.03.2015г. по в.т.д. № 113/2015г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. В. Д., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.