3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С.,18.05.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1242/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място], срещу определение от 10.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1981/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същите търговци молба по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски по делото.
Частните жалбоподатели поддържат неправилност на въззивното определение. Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си, че направените от тях разноски следва да им бъдат присъдени именно в производството, образувано пред Софийски апелативен съд по подадената от тях частна жалба и приключило с отхвърляне на молбата на [община] за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като между страните не е висящо исково производство, при приключването на което съдът би се произнесъл и по дължимостта на разноските за обезпечителното производство. Считат, че представената от общината искова молба не може да бъде свързана с обезпечителното производство по настоящото дело, доколкото същата е подадена на 20.04.2014 г., т. е. над един месец след изтичане на определения в обезпечителната заповед и в чл. 390, ал. 3 ГПК срок.
В частната жалба е инкорпорирано и изложение на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване, което обаче не следва да бъде съобразявано предвид указанията по т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че контролът върху определението на въззивния съд по ч. 248, ал. 1 ГПК се осъществява по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [община] – изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 16.04.2015 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за изменение на постановеното от въззивния съд решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, т. е. обжалваемостта на определението по чл. 248 ГПК е обусловена от обжалваемостта на изменения с него акт. В случая, с определението по чл. 248 ГПК въззивният съд се е произнесъл по искане за изменение на постановеното от него определение, чийто предмет е обезпечение на бъдещ иск. С оглед обстоятелството, че след отмяна на първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, въззивният съд е отхвърлил искането за обезпечение, постановеният от него акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Това обуславя съответно недопустимост на инстанционния контрол и за определението за изменение на този акт по реда на чл. 248 ГПК. Ето защо, подадената срещу него частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място], срещу определение от 10.02.2015 г. по ч. гр. д. № 1981/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: