О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2822/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Д. Б. като пълномощник на М. С. К., против определение № 880 от 14.03.2017 г. по ч.гр.д. № 2528/2016 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определението на Софийски градски съд, постановено на 14.09.2015 г. по гр.д. № 1591/2015 г., с което е върнат предявен от жалбоподателката против В. В. К. инцидентен установителен иск за установяване, че удостоверение за раждане от 13.06.2011 г., издадено въз основа на акт за раждане № 412/2008 г. е с невярно съдържание в частта му, с която за баща на детето е посочен В. С. К., както и че ищецът В. В. К. не е наследник на В. С. К. поради недоказан произход от бащата.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, като се поддържа, че инцидентният установителен иск няма за предмет установяване на наследствено правоотношение, а невярното удостоверяване на произхода на ищеца.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за възможността да се опровергава по исков ред констатациите в акта за раждане относно произхода, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, доколкото съдът е приел, че чрез този иск се заобикаля нормата на чл. 66 СК.
В подадения отговор на частната касационна жалба ответната страна В. В. К. изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от М. С. К. инцидентен установителен иск има за предмет установяване на факта, че ищецът по делото В. В. К. не е наследник на В. С. К.. Приел е, че това дали едно лице е наследник на друго лице е факт с правно значение, за който е недопустим самостоятелен установителен иск. На следващо място е посочил, че чрез оспорване истиността на удостоверението за раждане в частта му, в която като баща на детето В. В. К. е посочено лицето В. С. К. се цели оспорване на припознаването, извършено от В. К., с каквото право трети лица не разполагат.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за възможността в исково производство да бъдат опровергавани констатациите в акт за раждане. В определение № 193 от 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 6800/2014 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че в случаите, когато се оспорва истинността на вписан в акт за раждане факт, ако се касае за грешка, тя подлежи на установяване по реда на чл. 547 ГПК, а не по реда на чл. 124 ГПК. Съгласно чл. 544 ГПК страни в това производство са молителят и заинтересованите лица, определени в ал.2. В тези случаи като последица от уважаване на молбата компетентният административен орган извършва съответната промяна в акта за раждане в регистъра на населението. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с тази практика, доколкото видно от исковата молба, с която се предявява индентния установителен иск, няма твърдение за допусната грешка в акта за раждане и искът не е предявен срещу лицата, посочени в чл. 544 ГПК. Петитумът на инцинетния устанвовителен иск е насечен към оспорване истинността на издаденото въз основа на акта за раждане удостоверение за раждане, както и извършеното припознаване. В съответствие с константната съдебна практика въззивният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 66 СК кръгът от лицата, легитимирани да оспорят припознаването е ограничен до родителите, детето, Дирекция „Социално подпомагане” и прокурора. Трети лица нямат това право. С право да предявят иск по чл. 66 СК не разполагат и наследниците- чл. 71 СК.
По тези съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 880 от 14.03.2017 г. по ч.гр.д. № 2528/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: