4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 1741/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.252
гр.София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 1741/2016 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. от [населено място], [община], против решение на Великотърновския окръжен съд по в.гр.дело № 20154100501423/2015 год., постановено на 26.02.2016 год., с което е отменено решене на РС Павликени по гр.дело № 106/2015 год. от 23 октомври 2015 год. по иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за сумата 8 947,50 ЕВРО и вместо него е постановено осъдително решение срещу касатора за посочената сума и законната лихва върху нея от 19.02.2015 год. до окончателното и? плащане ведно с разноските за двете инстанции в размер на 3 711,20 лева в полза на Б. Р. Б.. В касационната жалба на ответника се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и евентуално неправилно. Претендира се обезсилването му и евентуално – отмяна на същото.
В срока за отговор на жалбата ищецът Б. Р. Б. изразява становище, че същата е процесуално недопустима поради необжалваемост на въззивното решение, постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева.
При преценка на допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.534 ТЗ и цената на същия е 8 947,50 ЕВРО с левова равностойност 17 499,79 лева по фиксинга на БНБ към датата на предявяването му. Спорът, с който е сезиран първоинстанционният съд, е търговски. Искът е специален менителничен иск. Предпоставка за пораждане на вземането е наличието на валиден менителничен документ и вземането може да се реализира само срещу представяне на самата ценна книга – в случая запис на заповед, по която е изтекла погасителната давност за упражняване на менителничните права, регламентирани от Търговския закон. Предпоставките на иска се различават от елементите на фактическите състави на неоснователното обогатяване по чл.55 – 59 ЗЗД, при които се изисква липса на основание за имуществената престация. И. по ЗЗД включва исковете за връщане на полученото без основание, въз основа на отпаднало или неосъществено основание, на дадено в изпълнение на чуждо задължение, поради грешка, както и субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД – обогатяване без основание за чужда сметка. Правилата на гражданското право не допускат при възмезден договор да се иска връщане на получената от едната страна имуществена престация поради това, че насрещната страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право преди изтичане на срока на погасителната давност.
В менителничното право е допуснато отклонение от принципа на гражданското право, че изтеклата погасителна давност е пречка за принудително осъществяване на имуществената престация. Предпоставките на специалния иск в полза на приносителя на прескрибиран менителничен ефект или преюдициран такъв са регламентирани в разпоредба на ТЗ – чл.534 на същия, преценката относно действителност на менителничния ефект, пропускът да се извършат необходимите действия за запазване на породените от него права, изтичането на погасителната давност за упражняването им се извършва в съответствие с правилата на търговското право досежно формата на менителницата, записа на заповед или чека, представляващи обективни /абсолютни/ търговски сделки съгласно чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, исковете, произтичащи от тях, както и правилата относно специалната давност по менителничните искове.
Предмет на иска, с който е сезиран Районният съд П., са права и правоотношения, произтичащи от неизпълнение на търговска сделка – запис на заповед, поради което спорът е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Подадена е жалба срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд с вх.№ 3118/24 март 2016 год. чрез процесуалния представител на ответника след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция от бр.50 на ДВ от 2015 год./. Решението не подлежи на касационно обжалване предвид цената на иска / 8 947,50 ЕВРО/ и търговския характер на делото.
Подадената от заинтересованата страна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима според критерия на чл.280, ал.2, т.1 ГПК в редакцията му от 3 юли 2015 год. – бр.50 на ДВ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. Д. П. от [населено място], [община], срещу Решение № 74 от 26.02.2016 год. по въззивно гр.дело № 1423/2015 год. на Великотърновския окръжен съд като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ