О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 27.04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 1707/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Я., подадена чрез адвокат К. Г. – Б. против определение от 17.10.2014 г. по в. гр. д. № 13501/2014 г. на Софийски градски съд, VI състав.
Ответната страна- [фирма], [населено място] не е изразила становище по жалбата.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено решение от 26.06.2014 г. по гр. д. № 31503/2013 г. НА Софийски районен съд в частта, с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим поради липса на правен интерес предявеният от А. П. Я. против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1993, 94 лв. – представляваща неизплатена стойност за топлинна енергия за периода м. 12.2005 г. до м. 2007 г., сумата от 1 212, 14 лв. – мораторна лихва за същия период, както и сумата 5 462, 02лв. за периода м. 03.2007 г. до м. 05.2013 г.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателката е направила оплаквания, че въззивният съд не е взел предвид доводите й за наличие на нови доказателства, както и обстоятелството, че има друго висящо производство по ч. гр. д. № 17805/2014 г. на СРС между същите страни със сходен предмет.
Наведените в частната касационна жалба и изложението към нея оплаквания обосновават основанията за неправилност на обжалваното определение по чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Липсва изведен правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложеното в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл. 5 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и др./. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.10.2014 г. по в. гр. д. № 13501/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2014 г. по гр. д. № 31503/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим поради липса на правен интерес предявеният от А. П. Я. против [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: