О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 29.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1636/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба МБАЛ “Д Д. П.” – [населено място], област В. Т., против въззивно решение №264/06.7.2011 Г. по гр.д.№630/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение е потвърдено решение №47/12.4.2011 г. по гр.д.№99/2011 г. по описа на Свищовския районен съд, по предявените от С. В. В. – Г. от [населено място], област В. Т. против МБАЛ “Д. Д. П.” – [населено място], област В. Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай ищцата се ползва от правото, дадено й с § 3 от ПЗР на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти/ЗСОМСААМС/, във връзка с чл.5.1 от същия закон, поради което незаконосъобразно трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Изводът е обоснован и с Директива 2005/36/ЕО на ЕП.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съществения материалноправен въпрос по който ВТОС се е произнесъл е “приравнява ли § 3 ПЗР на ЗСОМСААМС средното образование на ищцата на образователно квалификационна степен “специалист по здравни грижи” или само гарантира правото да упражнява професията си. Относно цитираното от предходните две инстанции решение №950/17.12.2009 г. по гр.д.№3867/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о./бивше І г.о./, се застъпва становище, че казусите не са идентични, тъй като в процесния случай се касае за средно образование на ищцата, а в решението на ВКС образованието е полувисше.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – С. В. В. – Г., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
По твърдяния от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №950/17.12.2009 г. по гр.д.№3867/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о./бивше І г.о./, в което е прието, че “разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗСОМСААМС приравнява лицата, придобили квалификация за упражняване на професията си „медицинска сестра“, преди влизане в сила на закона, към променените изисквания за образование за същата длъжност, въведени с чл.5, ал.1 от посочения закон”. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., изцяло споделя изложеното в посоченото решение.
В допълнение към приетото следва да се отбележи, че разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗСОМСААМС се отнася именно за лица, които преди влизане в сила на посочения закон са придобили квалификация за упражняваната професия, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация. Следователно процесния случай изцяло попада в хипотезата на преходния параграф. Поради това неоснователно касационният жалбоподател навежда довод, че цитираното от двете предходни инстанции решение по чл.290 ГПК се отнася до случай, при който е налице полувисше образование, и е неотносимо за настоящия спор. След като законът дава гратификацията на т.нар. “заварено положение” за случаите със средно образование или наличие на други валидни документи/ т.нар. “курсове”/, то в още по-голяма степен разпоредбата се отнася и до лица, които имат полувисше образование. Законът е приложен точно и в съответствие с вече установена практика по чл.290 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №264/06.7.2011 Г. по гр.д.№630/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от МБАЛ “Д.Д. П.” – [населено място], област В. Т., касационна жалба, вх.№8095/08.8.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: