4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 252
София ,03.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 92/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 275 от 09.11.2011г. по гр.д.№ 540/2011г., с което е уважен предявения срещу нея ревандикационен иск.
Ответниците Д. Н. И., Я. Н. Т., Т. Р. В. и Д. В. Д. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като поставеният принципен въпрос не е конкретизиран с оглед решаващите мотиви на въззивния съд – не е посочено на кое от няколкото решения на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността, е следвало да извърши косвен контрол за законосъобразност.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна и заинтересовата страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на спорния имот е 8746лв./ , поради което е процесуално допустима.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за зачитане решение на Общинска служба по земеделие като титул за собственост в рамките на проведен косвен контрол за законосъобразност и основанията за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в строителните граници на населеното място. Поддържа се, че съгласно решения на ВКС № 201 от 30.06.2010г. по гр.д.№ 79/2009г. на ВКС, второ гражданско отделение, решение № 407 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 289/2009г. на ВКС, първо гражданско отделение, решение № 15 от 25.01.2011г. по гр.д.№ 1302/2009г. на ВКС, второ гражданско отделение, без надлежно проведена процедура по чл.11 и сл.ППЗСПЗЗ и точна индивидуализация на спорния имот не може да настъпи възстановяване на собствеността върху бивша земеделска земя.
Съгласно разясненията в т.2 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, както и решения на ВКС , постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая се поддържа последната предпоставка – противоречие с решения на ВКС по чл.290 ГПК при тълкуването на разпоредбата на чл. 14 ал.1 т.1 във връзка с чл.11 ППЗСПЗЗ
При сравнение на мотивите на обжалваното решение и представената от касатора съдебната практика такова противоречие не се констатира. По настоящото дело въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено със скица, освен в случаите по чл.10, ал.7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Спорният имот е индивидуализиран с решение на съда, след отмяна на отказа на кмета на [община] да изпълни задължението си по чл.11 ППЗСПЗЗ като съдът е определил свободна от застрояване площ от 1 017 кв.м. от имот пл.№ 5456 по плана на града от 1951 год., включена в УПИ .431 по кадастралната карта на града . За тази част от имота незасегната от предвидените по плана мероприятия и отговаряща на изискванията за образуване на самостоятелен имот според изслушаната експертиза съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици и след като тя се владее от ответника, са налице основанията за уважаване на ревандикационния иск. Тези мотиви са съобразени с цитираната практика на ВКС относно възможността да се проведе косвен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ при спор за собственост, както и за необходимостта от провеждане на процедура по чл.11 ППЗСПЗЗ за индивидуализацията на имота , възстановен с решение на ОСЗ, когато попада в граници на урбанизирани територии. Съдът изрично е посочил, че имотът е индивидуализиран по реда на чл.11 ППЗСПЗЗ с решение на съд, заместващо незаконосъобразни действия на административния орган. Ето защо не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на производството по чл.288 ГПК, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъде заплатени разноските в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2012г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 275 от 09.11.2011г. по гр.д.№ 540/2011г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Д. Н. И., Я. Н. Т., Т. Р. В. и Д. В. Д. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: