О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 30.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1152 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпили касационни жалби от Н. , чрез П. В., експерт по приходите с юридическа правоспособност, с вх.№4777 от 01.08.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена чрез куриер на 29.06.2011 год., и от [фирма] [населено място], чрез адвокат М. И., с вх.№4770 и №4804, двата от 01.08.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.07.2011 год., срещу решение №301 от 16.06.2011 год. по в.т.д.489/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, трети търговски състав, с което е потвърдено решение №72 от 18.02.2011 год. по т.д.№101/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ТК., с което по молба на кредиторите: П. И. С. и присъединилите се на основание чл.629, ал.4 ТЗ Франсишко М. К. и В. М. М., на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производството по несъстоятелност за касатора-длъжник [фирма] и е определена за начална дата на неплатежоспособността датата на последното плащане към кредитора [фирма]-15.02.2010 год. Пловдивският апелативен съд е приел, че молителят П. С. се легитимира като кредитор в производството по несъстоятелността с представените по делото изпълнителни листове, издадени на въз основа на несъдебно изпълнително основание/чл.237, чл.242 и чл.249 ГПК, отм./. Молителят В. М. се легитимира като кредитор за сумата 124 000 лв. на основание задължение на ответника, произтичащо от сключен по между им на 20.01.2009 год. договор за заем, за което няма данни да е погасено, а молителят Ф К.- с издадения в негова полза на 08.12.2009 год. за сумата 2 500 000 лв. запис на заповед и поради недоказване от страна на длъжника на връзката между абстрактното с каузалното правоотношение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.
І. По касационната жалба на [фирма].
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, тъй като съдът е отказал да назначи исканата експертиза, поради което делото е останало неизяснено за действителното му икономическо състояние. Подържа, че неправилно е определена началната дата на неплатежоспособността, липсва активна легитимация за кредитора Ф М. К., защото издаденият в негова полза запис на заповед от 08.12.2009 год. за 2 500 000 лв. е нищожен, поради липса на свързано с него каузално правоотношение. Касаторът навежда доводи, че в производството по несъстоятелността не важи преклузията на чл.266, ал.1 ГПК, защото съдът следва по свой почин да установява факти и да събира доказателства. Поставеният от него правен въпрос следва да се квалифицира като такъв за приложимостта на преклузията на чл.266, ал.1 ГПК в производството по несъстоятелността. Съгласно твърденията му, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3 ГПК за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, подържаното от касатора допълнително основание за достъп до касация, може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т. 1 и т.2 ГПК.
Ответниците П. И. С., Ф М. К. и В. М. М. оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Ответникът Н. не взема становище.
Обжалваното въззивно решение по касационната жалба на [фирма] ще следва да се допусне до касационен контрол само по въпроса за Приложимостта на преклузията на чл.266, ал.1 ГПК в производството по несъстоятелността. Той е от значение за изхода на делото, защото въззивният съд е отказал исканата експертиза по съображения, че не са налице условията на чл.266 ГПК. Налице е и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото Пловдивският апелативен съд е приложил преклузията на чл.266, ал.1 ГПК в противоречие с Решение №153 от 23.12.2010 год. по т.д.№255/2010 год. на ВКС, І Т.О. С него, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР,-2010-ОСГКТК, е прието, че преклузията на чл.266, ал.1 ГПК не се прилага в производството по несъстоятелността, с оглед нуждата в това производство да бъде съобразена динамиката в търговските отношения. С нормата на чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ дори е засилено служебното начало в производството по несъстоятелността, което е приложимо и за двете инстанции.
Така поставеният правен въпрос е от значение и за определяне на началната дата на неплатежоспособността, тъй като спирането на плащанията е израз общото икономическо състояние на длъжника, на невъзможността му да погасява паричните си задължения, произтичащи от търговски сделки. Същото е застъпено и в приложеното от касатора решение №115 от 25.06.2010 год. по т.д.№169/2010 год. на ІІ Т.О.
В останалата част на изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът не формулира друг значим за изхода на делото правен въпрос, поради което и не е налице друго общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той преповтаря доводите си за неправилност на обжалваното решение, включително и тези за липса на активна легитимация на кредитора Ф М. К., като по този начин допуска смесване на основанията за селектиране н акасационната жалба с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Пловдивският апелативен съд е приел, че възражението за липса на каузално отношение е неоснователно, защото длъжникът не е установил правната връзка между редовния запис на заповед и каузалното правоотношение, като съдът е прехвърлил доказателствената тежест върху него. По така разместената от въззивния съд тежест на доказване нито има формулирани правни въпроси, нито са правени доводи за неправилност на обжалваното решение на това основание. Лимитирането на пределите на касационната жалба от касационните основания е приложимо и за основанията за достъп до касация/чл.290, ал.2 във вр. с чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК./
За тези оплаквания не е налице и допълнително подържаният критерии за достъп до касация- по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото липсва обективна идентичност между обжалваното въззивно решение и сочените от касатора решения на ВКС. Така с решение №147 от 05.03.2004 год. по т.д.№1762/2003 год. І Т.О. ВКС се е произнесъл относно разпростиране на силата на пресъдено нещо и върху началната дата на неплатежоспособността. С решение №102 от 08.10.2009 год. по т.д.№60/2009 год. на І Т.О. ВКС се е произнесъл по въпроса, че преценката за икономическото състояние на длъжника не следва да се извърши само въз основа на представени от него счетоводни документи, но да се съобразят и влезлите в сила съдебни актове. С решение №64 от 23.03.2010 год. по т.д.№959/2009 год. на ІІ Т.О., ВКС се е произнесъл общо по разпределяне на доказателствената тежест по молбата с правно основание чл.625 ТЗ, а не във връзка с евентуалното каузално правоотношение. С решение №134 от 08.12.2009 год. по т.д.141/2009 год. на V Т.О. ВКС се е произнесъл по значението на висящ исков процес за установяване качеството на кредитор в производството по несъстоятелността. Всичките тези въпроси, разрешени от ВКС в посочените решения, не са спорни в настоящето производство.
ІІ.По касационната жалба на Н.
Касаторът Н. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Установените от вещото лице показатели на ликвидност, установяват, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност преди установената от съда начална дата на неплатежоспособността- датата на последното плащане. От доводите на касатора, както и от предмета на въззивното обжалване, следва да се приеме, че Н. обжалва въззивното решение само в частта за началната дата на неплатежоспособността. Като значим за изхода на делото следва да се квалифицира въпросът на агенцията дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника. Подържаното допълнително основание за достъп до касация може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Обжалваното решение ще следва да се допусне до касационен контрол по така поставения въпрос. Налице е и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.Трайно установена е съдебната практика, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не съобразно конкретно извършено, или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а съобразено общо икономическо състояние на длъжника в момента на спиране обслужването на задължението му- вж. посоченото от касатора решение №481 от 10.04.2002 г. по т.д.№1521/2003 г. на І Т.О., служебно известното на съда Решение №275-03.04.2006 год. по т.д.№26/2006 І Т.О. и др.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301 от 16.06.2011 год. по в.т.д.489/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, трети търговски състав.
На основание чл.18 ал.2,т.2 във вр. с чл.25 във вр. с чл.24, ал.2 във вр. с ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.620, ал.1 ТЗ, длъжникът [фирма] не следва да внася държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125 лв., а същата ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределяне на имуществото.
На основание чл.84, т.1 ГПК Н. не дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на І Т.О.- съдия Т.Райковска за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: