– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. София 30.05.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.03.2016 (девети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 765 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 23, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на писмо на ръководителя на гражданско отделение-първоинстанционни и брачни състави на СГС от 17.02.2016 година. С това писмо е поискано ВКС да определи друг равен по степен съд, който да разгледа подадената от М. Д. Д., срещу решение № ІІІ-87-165/05.08.2011 година на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, осемдесет и седми състав, постановено по гр. № 2534/2011 година, въззивна жалба с вх. № 19 159/03.09.2011 година. Искането е мотивирано с това, че всички съдии от Софийски градски съд са се отстранили от разглеждането на образуваното по повод на въззивната жалба гр. д. № 2138/2012 година по описа на съда.
С решение № ІІІ-87-165/05.08.2011 година на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, осемдесет и седми състав, постановено по гр. № 2534/2011 година съдът е заместел съгласието на М. Д. Д., за издаване на задграничен паспорт на непълнолетното му към този момент дете М. М. Д. и за пътуване на същото извън територията на Република България, придружавано от своята майка или упълномощено от нея трето пълнолетно лице. М. Д. Д. е подал въззивна жалба с вх. № 19 159/03.09.2011 година срещу решението на районния съд като въз основа на нея е било образувано гр. д. № 2138/2012 година по описа на Софийски градски съд. След образуването на въззивното производство всички съдии от Софийски градски съд са се отстранили от участие в него, поради което разглеждането му в този съд е невъзможно. Това налага да се определи друг равен по степен съд, който да разгледа спора. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ГПК ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. В случая обаче не се касае до съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което горестоящият съд по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ГПК не е този, който е компетентен да разгледа спора по реда на инстанционното производство, а този който е такъв според установената в разпоредбите на чл. 61 и следващите от ЗСВ структура на съдилищата. От разпоредбите на чл. 61, чл. 63, ал. 4, чл. 81, ал. 2 и ал. 3, чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, а също така и от тези на чл. 101 и следващите от ЗСВ е видно, че съгласно структурата на съдилищата горестоящ съд на окръжния съд е съответния апелативен съд, в чийто район той попада. В случая това е Софийският апелативен съд и именно той, а не ВКС, е компетентен да определи равния по степен съд, който да разгледа спора по гр. д. № 2138/2012 година по описа на Софийски градски съд. Това налага настоящето производство да се прекрати като делото се изпрати по компетентност на Софийския апелативен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 765/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и ИЗПРАЩА същото по компетентност на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.