2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 05.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1922 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. В. П. против определение № 179/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 128/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционния иск, с което е прекратено производството по делото, поради липса на липсата на компетентност на българския съд да се произнесе по предявения иск за прекратяване на брака, упражняването на родителските права по отношение на детето на страните и за размера на дължимата издръжка.
Съдът е приел, че в настоящия случай международният елемент в брачното правоотношение между страните се изразява в наличието на малолетно дете, което живее с майка си в К.. Международната компетентност на съдилищата да разгледат въпросите относно упражняването на родителските права и определянето на лични отношения е уредена в чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, която е ратифицирана и от Република България, и от К., според който съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Прието е, че основният критерий за определяне на международнокомпетентният съд за решаване на въпросите относно родителските права на детето е неговото обичайно местопребиваване, под което следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. Посочената компетентност е абсолютна, като в случаите, в които е възможно дерогацията й са изрично предвидени в чл. 9 и чл. 10 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат, поради което предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето изключва международната компетентност на българските съдилища по брачни искове по чл. 7 от КМЧП. След като според българското процесуално право разглеждането на въпроса за родителските права е задължителен елемент от решението на съда, който въпрос обаче е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването на детето, следва да се приеме, че компетентността по въпроса за родителските права ще предопредели и компетентния съд по иска за развод.
Сочи се въпрос, страна ли е К. по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Така поставен, този въпрос е фактически, не е правен и касае преценка на приложим закон, като така формулиран, въпросът не би могъл да доведе до наличие на предпоставките за допустимост на касационното обжалване. В тази връзка, следва да се посочи, че препратката към разпоредбата на чл.28 КМЧП във връзка с допустимостта на касационното обжалване не е основание за допускане до обжалването, доколкото в разпоредбата се предвижда, че определението подлежи на касационно обжалване, но при приложението на общите правила по ГПК относно това обжалване, в т.ч. и относно допустимостта.
За пълнота, следва да се отбележи, че действително, Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата е подписана и от Република България и от К., но не е ратифицирана от К., което изключва приложението, като основание за да се приеме, че не съдебните органи в Република България, а тези в К. са компетентни да се произнесет по предявените искове.
Безспорни са данните по делото, които водят до извод, че страните са канадски граждани, както и че роденото от брака дете също е канадски гражданин. Безспорно се установява, че страните, както и малоетното дете живеят и постоянно пребивават в К., каквито са твърденията и на ищцата по исковата молба, за което се представят доказателства и от ответника по делото, който също твърди горните обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.4, чл.7 и чл.11 КМЧП, брачните искове, както и тези за издръжка се разглеждат от български съд в случаите, в които един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Страните по делото, към момента на предявяване на исковете не са български граждани /граждани на К./, имат обичайно местопребиваване в К., детето, по отношение на което ще следва да се определи издръжка и упражняване на родителски права има обичайно местопребиваване в К., които обстоятелства, съгласно цитираните разпоредби на КМЧП изключват компетентността на българските съдилища по предявените искове.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 179/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 128/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.