1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр.София, 06 декември 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 4481 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Я. и С. Р. Я. чрез пълномощника адв. Н. П. срещу определение №720 от 27.07.2016г. на Смолянски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 251/2016г., с което е потвърдено определение №139 от 12.05.2016г. по гр.д. № 236/2015г. на Девински районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и с него се лишават жалбоподателите от достъп до стопанската им сграда. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване се изтъква, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл. 51 вр. чл. 64 ЗС за учредяване на безвъзмездно и неограничено право на преминаване през имота на ответниците. Този въпрос, според жалбоподателите, се решава противоречиво от съдилищата, за удостоверяване на което са приложени съдебни актове.
Ответниците по частната жалба З. А. Я. и К. М. Я. вземат становище чрез пълномощника си адв. И. А. за липса на основание за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. №236/2015г. на Девински районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против ответниците с посочено правно основание чл.51 вр. чл. 64 ЗС с искане за учредяване на безвъзмездно и неограничено във времето право на преминаване през притежавания от ответниците имот пл. № 603, участващ в УПИ V-601,602,603 в кв. 40 по плана на [населено място], с цел осигуряване на безпрепятствен достъп на ищците до стопанската им сграда с площ 40 кв.м., образуваща имот пл. № 601, участващ в горепосочения УПИ. Установено е, че имот пл. № 601, участващ в УПИ V-610,62,603 е отреден само за стопанска сграда и не включва земя. Според приетата експертиза не съществува друг вариант за достъп до стопанската сграда на ищците, освен през притежавания от ответниците имот пл. № 603, участващ в УПИ V-601,602,603.
След разглеждане на делото и събиране на доказателства първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 192 ЗУТ правото на преминаване през чужд имот може да бъде учредено чрез договор между собствениците на господстващия и служещия имот. Тъй като такова право в случая не е учредено, а то е предпоставка за иск по чл. 51 вр. чл. 64 ЗС, то предявеният иск е недопустим.
С обжалваното определение Смолянски окръжен съд е потвърдил преграждащото определение. Изтъкнал е, че редът на чл.192 ЗУТ за учредяване право на преминаване чрез договор или чрез заповед на кмета, е приложим за урегулирани поземлени имоти, какъвто е процесния имот. В случая съгласие на страните за учредяване на право на преминаване липсва, но преди да се постави въпроса за издаване заповед от кмета по реда на чл. 192, ал.2 ЗУТ, следва да се съобрази конкретното положение на имота. От доказателствата е видно, а и в мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 104/2011г. на Смолянски окръжен съд по предходен спор за собственост относно 1/3 ид.ч. от УПИ, е прието, че ищеца С. Я. и чичо му А. Я. са съсобственици в УПИ V-601,602,603, като обемът на техните права е до площта на имоти пл.№№ 601 и 602, които изцяло са заети от стопански сгради, както и че за ползването на тези сгради те са преминавали през незастроената част на имот пл. № 603, собственост на ответниците З. и К. Я.. Въз основа на това въззивният съд е заключил, че като съсобственик на УПИ всяка от страните разполага с право да ползва терена на УПИ за достъп до своя или съсобствена постройка, поради което би била допустима защита по чл. 109 във вр. с чл. 31, ал.1 ЗС.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Правният въпрос за допустимостта на предявения иск за учредяване право на преминаване действително е определящ за изхода на производството. Не може да се приеме, че същият се решава противоречиво от съдилищата, както сочат жалбоподателите. Основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК предполага наличието на влезли в сила решения на съдилищата /извън задължителната практика на Върховния касационен съд/, в които въпросът се решава разнопосочно. Това основание в случая не е удостоверено.
Решение №23 от 23.01.1997г. по гр.д. № 2672/2005г. на ІVа г.о. на ВКС е постановено по тълкуване на влязло в сила решение и приема, че в производството по тълкуване не може да се определя прилежаща площ към сграда, необходима за ползването й; това може да стане чрез иск по чл. 64 ЗС. Разрешението е неотносимо към настоящия казус, в който е налице съсобствен УПИ, а не сграда, изградена върху чужда земя.
Определение № 838 от 01.09.2009г. по гр.д. № 178/2009г. на ІІ г.о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебна практика, доколкото не разрешава правен спор.
Решение № 358 от 1.02.2012г. по гр.д. № 4359/2011г. на Пловдивски районен съд няма данни да е влязло в сила, а и то разглежда иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на действия, с които се пречи на достъп до сграда.
Решение № 737 от 8.08.1985г. по гр.д. № 459/85г. на ІV г.о и Решение № 268 от 25.05.1988г. по гр.д.№131/88г. на ІV г.о на ВС акцентират върху правото на собственика на постройка да полза земята, доколкото е необходимо за ползване на постройката, като според второто решение при наличие на пречка за това ползване може да се предяви иск по чл. 64 ЗС, а не по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването. Тези разрешения също са неотносими към конкретния казус и мотивите на съда за недопустимост на иска за учредяване право на преминаване.
Предвид изложеното не се установява противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и съответно не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалвания акт.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №720 от 27.07.2016г. на Смолянски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 251/2016г., по частната касационна жалба на С. К. Я. и С. Р. Я., двамата от [населено място], общ. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: