2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 06.6.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2170 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. против определение от 16.01.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 211/2018 г. от 11-ти състав на Апелативен съд – София.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото против И. В. П..
Съдът е приел, че административните ръководители и техните заместници се ползват с имунитета по чл. 132 от Конституцията. Посочено е, че имунитета обхваща всички „служебни действия“ при осъществяване на съдебната власт от магистратите, като административните ръководители на съдебните органи са магистрати, които освен пряката правораздавателна и правозащитна дейност, осъществяват и административното ръководството на съдебната администрация. Последното е част от „осъществяването на съдебната власт“ по смисъла на чл. 132 от Конституцията, поради което имунитета обхваща всички действия или бездействия, които в това им качество административните ръководители или техните заместници извършват при изпълнение на своите функции. Съдът е приел, че такъв именно е и конкретния случай, доколкото вредоносното действие е описано в исковата молба като „приемане за разглеждане от АС – Велико Търново на частна въззивна жалба, подадена чрез С. до С., с ответници П. на РБ, В. от АК, без ответницата да се съобрази с искането за отвеждането на целия съдийски състав на АС – ВТ /общо 7 съдии/, разглеждащ граждански и търговски дела, от разглеждането на дела, по които ищецът бил страна“. Въз основа на горното, съдът е приел, че предявените искове по чл. 45 ЗЗД са недопустими.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се съдържа правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличие на касационни основания по чл.280 ГПК, а се твърди неправилност на постановеното определение, което е основание за недопускане на касационното обжалване. Следва да се отбележи, че позоваването на неправилност, както и на необоснованост не е основание да се приеме, че са налице касационни основания по допустимост на касационното обжалване, доколкото процесуалните нарушения и необосноваността не са сред основанията по чл.280 ГПК, а евентуалното им наличие следва да се преценява едва след като касационното обжалване е допуснато, предвид посочването на неправилността и необосноваността като касационни основания в разпоредбата на чл.281 ГПК, а не в разпоредбата на чл.280 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.01.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 211/2018 г. от 11-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.