Определение №252 от 7.4.2015 по търг. дело №1936/1936 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 252

[населено място], 07.04.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1936/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К., със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. Я. А. – САК, срещу решение №456 от 13.3.2014г., постановено по в.гр.дело №3989/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о., десети състав, с което, след отмяна на решение №6197/15.08.2013г., постановено по гр.дело № 9464/2012г. на Софийски градски съд е отхвърлен искът на К. срещу [фирма] за сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Г. Д., настъпила на 2.06.2007г. в резултат на ПТП от 20.05.2007г., ведно със законната лихва, считана от 2.06.2007г. до нейното окончателно изплащане. Касаторката счита решението за незаконосъобразно и за необосновано. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.114, ал.3 ЗЗД и на задължителната съдебна практика, че при непозволено увреждане давността започва да тече от датата на откриване на дееца. Според установената съдебна практика „застрахователното събитие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се разбира осъществяването и откриването на всички елементи на фактическия състав на деликта, така, че да са налице предпоставките за реализиране на гражданската отговорност спрямо конкретен, персонифициран делинквент. Като релевантни за касационното обжалване въпроси поставя: 1.прекъсва ли, респ. спирали давността предявения иск пред граждански съд за установяване на делинквента – конкретния водач на МПС, причинил вредата и от кога започва да тече давността; 2. за периода от образуване на досъдебното производство до неговото спиране с постановление на СОП, когато дееца не е открит, тече ли давностен срок и въпросът за авторството на деянието, представляващо и деликт, може ли да бъде обвързан с началния момент на погасителната давност с датата на злополуката. По двата въпроса касаторката се позовава на противоречие с ТР №5/5.04.2006г. по т.дело №5/2005г. на ОСГТК на ВКС, решение № 308 от 30.04.2010г. по гр.дело № 865/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. Представено е решение №456 от 18.05.2000г. по н.д. № 435/1999г. на ВКС.
Ответникът [фирма] заявява становище за не допускане на въззивното решение до касационно обжалване, защото въззивният съд не се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2630лв., определено по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Спорът пред касационната инстанция е само по въпросите: от кой момент започва да тече давността при предявен пряк иск от трето на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” лице срещу застрахователя на делинквента и погасен ли е искът на ищцата по давност.
САС е отхвърлил прекия иск на К. срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лекия автомобил „Опел Вектра”, рег. [рег.номер на МПС] , управляван от лицето Я. К. Д., като погасен по давност. Деецът, причинил ПТП на 2.06.2007г., в резултат на което е починало детето на ищцата Т. Д., е установен по повод на предявен от него / деликвента/ иск срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” за причинени му от същото ПТП телесни увреждания с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №5612/2008г. на СГС. С постановление от 25.02.2008г. на СОП наказателното производство по прокурорска преписка №1291/2007г. е било спряно, тъй като не е бил установен водачът на МПС, причинил ПТП. За да отхвърли прекия иск като неоснователен, САС е приел, че искът е погасен по давност на основание чл.197 КЗ. Петгодишната давност при застраховка „Гражданска отговорност” започва да тече от датата на застрахователното събитие, тъй като отговорността на застрахователя произтича от договора за застраховка, независимо, че отговорността му е функционално обусловена от отговорността на делинквента.
По критериите по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос касаторът не обосновава основната предпоставка, така и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът не се е произнесъл дали образуваното съдебно производство от прекия причинител на увреждането на Т. Д. срещу застрахователя на гражданската му отговорност, по което не се твърди, че ищцата е била страна, спира течението на давността за вземането по предявения пряк иск от ищцата по настоящото дело, тъй като е приел, че по отношение на вземаното се прилага давността по чл.197 ТЗ, а не тази по чл.114, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.2 на ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС висящият наказателен процес, както в досъдебното и съдебното производство, включително когато е приключило с влязло в сила присъда, не е основание за спиране на погасителната давност. За да бъде спряна давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на граждански иск по реда на ГПК или в наказателното производство. По формулирания от касатора материалноправен въпрос ОСГТК на ВКС не се е произнесъл, поради което с ТР касаторът не обосновава селективния критерий – противоречие с практиката на ВКС. Допълнителните основания за селекция са изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване / ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Искът на ищцата е предявен на 5.07.2012г., след както е било прекратено производството по наказателната преписка с постановлението от 25.02.2008г., поради което е неоснователно позоваването на ефекта на спиране на давността. Приложението на решение №456 от 18.05.2000г. на състав на НК на ВКС е преодоляно със задължителното за съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД относно давността при вземане от непозволено увреждане с цитираното ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение на САС не е в противоречие с решение №308 постановено по гр.дело № 865/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС по поставените два въпроса, доколкото основанието на иска е непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предявен срещу прекия причинител на увреждането – дееца. По настоящото дело предмет на разглеждане е прякия иск на третото увредено лице за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от смъртта на дете срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, за който САС е приложил специалната разпоредба на чл.197 на Кодекса за застраховане, а не общата разпоредба на чл.114, ал.3 ЗЗД. Разликата в двете разпоредби е за началото на погасителната давността – по специалния закон давността относно вземането започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие, а по общия закон / ЗЗД/ от откриване на дееца, ако е неизвестен към момента на непозволеното увреждане. Когато деецът е известен към момента на увреждането, вземането за вреди ще бъде изискуемо от деня на извършване на деянието и това ще е началото на погасителната давност/ чл.114, ал.1 ЗЗД/. Съгласно чл.197 КЗ началният момент, от който започва да тече погасителната давност, е датата на настъпване на застрахователното събитие. От момента на настъпване на застрахователното събитие / непозволеното увреждане/ възниква прякото право на третото увредено лице срещу застрахователя. Тази разпоредба възпроизвежда разпоредбата на чл.392 от ТЗ / отм/ по приложението на която има задължителна съдебна практика, поради което е приложима за правата по договора за застраховка „Гражданска отговорност” за настъпили застрахователни събитие при действието на КЗ. С решение № 53 от 10.08.2012г. по т.дело №455/2010г. на състав на ІІт.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на вреди от ПТП е момента на настъпване на застрахователното събитие, а не от момента на откриване на дееца, в съответствие с което е обжалваното въззивно решение.
В заключение, касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1221 лв. / чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №456 от 13.03.2014г., постановено по в.гр.дело №3989/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о., десети състав.
ОСЪЖДА С. Д. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1221лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: