О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№252
Гр.София, 07.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 5407 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. срещу Решение № 154 от 29.06.2016 г. по в.гр.д.№ 592/15 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 269 от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 2000/ 14 г. на РС- [населено място], с което е допусната съдебна делба между съделителите И. И. К.- С., А. К. К., Г. К. К. и К. В. К. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.607.85.1.1 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № 300-5-56/ 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.1, при равни делбени квоти или по ? ид.ч. за всеки от съделителите; допусната е съдебна делба между посочените съделители и по отношение на следния недвижим имот: 195/505 ид.ч. от имот с идентификатор 68789.607.85 по КККР на [населено място], на площ от 577 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], при равни делбени квоти или по ? ид.ч. за всеки от съделителите. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение нищожно, евентуално- недопустимо или неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли да бъде обявено за нищожно, респ. обезсилено или отменено и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба- И. И. К.- С., А. К. К. и К. В. К. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване не са формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на делото значение. Доколкото такъв въпрос изобщо е налице, то същият, уточнен и конкретизиран съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, се свежда до преценката, годен обект на делба ли е самостоятелен жилищен обект в сграда, за чието обособяване не е налице одобрен инвестиционен проект.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Дупнишкия районен съд, с което между съделителите е допусната делба на апартамент на [улица], ет.1 в [населено място], както и на 195/505 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата. Въз основа на изслушана в хода на въззивното производство Съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че обектът отговаря на изискванията за жилище, установени в чл.110 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като включва жилищни помещения, кухня, баня с тоалетна и складово помещение извън жилището. На това основание и предвид наличието на съсобственост върху апартамента между съделителите, произтичаща от извършени през 1975 г. и 1993 г. дарения на идеални части, въззивният съд е формирал извод за наличие на подлежаща на прекратяване чрез делба съсобственост върху годен обект на самостоятелни собственически права. При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, формулираният от касатора материалноправен въпрос не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване. Въззивният съд изобщо не се е произнесъл по въпрос, свързан със значението на одобрения инвестиционен проект за обособяване на обекта, а и в случая е очевидно, че такъв поначало не е необходим, доколкото обект на делбата е целият първи жилищен етаж от сградата на [улица] [населено място] /видно от приложената скица към заключението на вещото лице инж.А. А./, който като такъв не се нуждае от обособяване- по смисъла на чл.202 ЗУТ се изисква одобрен инвестиционен проект за делба или прехвърляне на реално определена част от самостоятелен обект, докато самостоятелният жилищен етаж по естеството си не е такава реална част. Това следва и от разпоредбата на чл.152, ал.2 ЗУТ, според която етажът от сграда е самостоятелен етап от строителството, за който се издава разрешение за строеж, като със завършване на съответния етап в груб строеж, изграденият етаж става самостоятелен обект на собственически права /т.1 от ТР № 1/ 2011 от 04.05.2012 г. по т.д.№ 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС/.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 154 от 29.06.2016 г. по в.гр.д.№ 592/15 г. на Кюстендилския окръжен съд, по касационната жалба на Г. К. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: