4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 09.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.11.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 125/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТПК”П. М.”, със седалище [населено място] против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 623 от 12.08.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 798 / 2007 год. и при участие на третото- лице помагач „Р.” Е., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, отрицателен установителен иск, основан на чл.230, ал.1 Д./ отм./ срещу ответниците „П.”Е./ н/, [населено място] и ТП на НОИ-РУ ”С. О.”,гр.Б. за признаване на установено, че „П.”Е./ н/ не е собственик на недвижим имот, представляващ битов комбинат, изграден в имот, пл.№ 214, парцел ІІ, кв.39 по плана на [населено място], целият със застроена площ от 324 кв.м., върху който е насочено принудително изпълнение по образувано от АДВ публично изпълнително производство № 348/2003 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, по съображения съществуваща неяснота в процесуалното качество на жалбоподателя [фирма], [населено място],поради което се иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане на Благоевградския окръжен съд.
Алтернативно въведеното с касационната жалба оплакване е за неправилност на обжалваното решение, което е аргументирано с необоснованост, допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./ и на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Позовавайки се отново на въведените с касационната жалба нарушения на въззивния съд, касаторът поддържа, че разрешените с обжалваното решение въпроси на процесуалното право – „следва ли съдът, въпреки постановено по друго дело решение по предявен установителен иск, по който страната не е била конституирана по същото, да се позовава безпрекословно на него и освобождава ли се в този случай съдът от задължението си да извърши пълен, всеобхватен и обективен анализ на събраните по делото доказателства” , се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради отсъствие на съдебна практика.
Същевременно според касатора, липсата на аргументация от страна на решаващата инстанция по посочения по- горе процесуалноправен въпрос, каквато се изисква от процесуалния закон обуславя и приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Като израз на визираното противоречие е приложено решение № 1985/2005 год., по т.д.№ 1075/2005 год. на ІV-то г.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и по същество на касационните оплаквания, излагайки подробни аргументи.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че въпросът за принадлежността на правото на собственост на спорния по делото имот между страните ТПК”П М”, [населено място] и ТД [фирма] /н/, [населено място] е решен с влязлото в сила решение № 3757/31.07.2008 год., постановено по гр.д.№ 913/2000 год. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу „П.”Е., [населено място] ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението и отстъпване собствеността на недвижим имот, представляващ парцел ІІ-ри в кв.39 по плана на [населено място] и построения върху него битов комбинат- масивна сграда на 4 етажа с мазе и застроена площ от 324 кв.м. – идентичен със спорния имот по настоящето дело и възложен, след проведен търг с тайно наддаване по изп.д.№ 348/2002 год., на третото лице помагач в процеса – [фирма], [населено място].
Изложени са съображения, че отреченото със сила не пресъдено нещо право на собственост на ищеца по отношение на процесния недвижим имот, има за своя правна последица неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за същия този имот, доколкото неговият предмет е част от предмета на ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси са твърде общо формулирани, не се включват в предмета на спора и не попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно дадените в тази насока задължителни постановки на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно, дори и да се приеме, че първият от тях, след уточнение от касационната инстанция, в съответствие с правомощията и, разяснени с т.1 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, то не е налице визираният селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото основание е налице само тогава, когато поради непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост на конкретна законова разпоредба се налага нейното корективно тълкуване, или когато съдебната практика по приложението на закона, поради неточно тълкуване е неправилна и се налага да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, отговаряща на съществуващите обществено икономически отношения, различни от тези при които първата е била създадена. В случая, разпоредбите на чл. 298 и чл.299 ГПК са ясни и не съществува вътрешно противоречие, което да обуславя изясняване на съдържанието им чрез тълкуване, а по въпроса за същността на силата на пресъдено нещо и нейните субективни и обективните и предели е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, с която правните изводи във въззивното решение, че от влязлото в сила решение по ревандикационния иск с правно основание чл. 108 ЗС в отношенията между страните – ТПК”П”, гр. С. и „П.”Е., [населено място] във връзка със собствеността на имота е създадена сила на пресъдено нещо, която не позволява пререшаване на спора по отрицателния установителен иск, основан на чл.230, ал.1 Д./ отм./ за същия този имот, са изцяло съобразени.
Недоказано е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираното решение на състав на ІV-то г.о. на ВКС № 1985/2005 год., по гр.д.№ 1075/2005 год. не касае въпроса за силата не пресъдено нещо, нито този за непререшимостта на спора, а е относимо към действието на материалноправните норми във времето и правните последици на отмяната им по отношение на възникналите към този момент материални права, какъвто не е настоящият правен спор.
Втория процесуалноправен въпрос, поставен от касатора е свързан с правилното приложение на процесуалния закон и има значение за наличие на твърдяното касационно основание по т.3 на чл.281 ГПК, но ирелевантен за предпоставките за допускане на касационното обжалване, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
С влязло в сила определение № 515/16.06.2006 год., по ч.гр.д. № 20061200500520 на Благоевградския окръжен съд [фирма], [населено място] е конституирано като трето лице- помагач в процеса по гр. д.№ 908/2002 год. на Бл.РС, поради което неточното му изписване в протокол от проведеното по делото съдебно заседание не променя това му качество, а по силата на чл.177, ал.1 ГПК /отм./, при действието на която норма се е развило въззивното производство, същото търговско дружество е оправомощено да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, представляващи разпореждане с предмета на спора, към които подаването на жалба срещу съдебния акт на съответната инстанция не спада. Следователно не са налице и твърдяните в касационната жалба данни, обуславящи евентуална недопустимост на въззивното решение, заради която да е допустим достъпът до касационен контрол.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 623 от 12.08.2010 год., по в.гр.д.№ 798/
2007 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: